1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр.София, 07.07.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3521 описа за 2015год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК.
Обжалвано е определение от 26.01.2015г. по гр.д.№329/2015г. на ГС София, с което е потвърдено определение на районния съд по ч.гр.д.№57973/2014г. за прекратяване на производството за издаване заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалният си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване и моли определението да бъде отменено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С определение от 26.01.2015г. по гр.д.№329/2015г. на ГС София е оставена без уважение частна жалба срещу определение на районния съд по ч.гр.д.№57973/2014г. за прекратяване на производството за издаване заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК по искане на [фирма]. С обжалваното опраделение съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на производството.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. на ВКС намира, че частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане съобразно даденото разрешение в т.8 на ТР№4/2013г. ОСГ ТК на ВКС. В тълкувателното решение се приема, че законът не е предвидил, че въззивните определения по жалби срещу определения в производство по чл.410 ГПК, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване /за сравнение – разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК изрично предвижда в определена хипотеза касационно обжалване на въззивното определение по обезпечаване на иска/. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/.
Прието е също така, че по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационнообжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания, поради което не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство.
Предвид изложените по –горе съображeния е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение от 26.01.2015г. по гр.д.№329/2015г. на ГС София.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: