4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 469
С., 09,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 2 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4200 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 2082/17.12.2012 г. по гр.д. № 2653/2012 г. на Софийски АС се: 1. Осъжда Б. АД-С. да заплати на М. Д. А. от С., на основание чл.407,ал.1-отм. ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД, още 15 000 лв. над присъденото обезщетение 15 000 лв., за неимуществени вреди от ПТП на 30.09.2005 г. ведно със законната лихва от 7.09.2007 г., 2. Отхвърля иска на М.А. за законна лихва за периода от 30.09.2005 г. до 7.09.2007 г., 3. Оставя в сила решение № 2740/23.04.2012 г. по гр.д. № 10103/2010 г. на СГС в останалата му обжалвана част, с която М.А. е осъдена да заплати на евентуалния ответник Г. ф.-С. сумата 500 лв. разноски по делото.
Против решението са подали жалби две страни само в частта, с която Б. . АД е осъдено. Б. . АД го обжалва в частта, с която исковете са уважени. Третото лице-помагач на страната на евентуалния ответник ГФ – Г.Ц. го обжалва в частта, с която САС е присъдил още 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Постъпил е отговор от М. А., че касационните жалби са неоснователни по изложените съображения за допустимост и по аргументите за касиране по същество, като претендира за разноски без да представя доказателства за платени такива по това производство.
І. Касаторът Б.. АД поставя следните въпроси: 1.Справедлив ли е присъденият размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД с оглед обстоятелствата, във вр. с ППВС 4/68 и практиката на ВКС?, 2. Може ли да се присъди по-голямо обезщетение срещу застрахователя от това, което се определя срещу делинквента-т.9 ППВС 7/78 г., 3 и 4. Може ли с Р по чл.290 ГПК ВКС да определя критерии за справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД, различни от посочените в тълкувателно решение на ВС, и с кое следва да се съобразяват съдилищата?, 5. При неизпълнение на задължителните указания на ВС в т.3 и 4 ППВС 7/78, явява ли се решението на съда порочно?
Твърдяното противоречие не е налице.
Съдът е изпълнил изискванията на р.ІІ от мотивите и т.11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.68 г. да се вземат под внимание конкретните обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди-стр.4 и 5 от мотивите. Съгласно това разрешение, понятието справедливост не е абстрактно понятие и следва да се преценява въз основа на конкретно обективно съществуващи обстоятелства. Последните обаче не съставляват съдържание на понятието справедливост, а елементи на възмездяване, които следва да бъдат възмездени именно по справедливост. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като единствен критерий.
По втория въпрос касатора се позовава на т.9 ППВС 7/78, че отговорността на застрахователя е функционална, обусловена е от основанията за отговорност на самия застрахован. Но твърдението му, че когато ответник е застраховател се присъждат завишени обезщетения, а когато делинквентът няма ЗГО се присъждат занижени обезщетения на пострадалите, не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като е обусловено от спецификата на отделните факти. Цитираното по този въпрос Р 558828.10.2008 по гр.д. 1716/2009 на ІІІ г.о. касае противоречие с друго ППВС – 4/23.12.68 г. Отделно от това, от факта, че е постановено решение по реда на чл.78а НК не следва, че не са налице предпоставките за реализиране отговорността на застрахователя.
По този втори въпрос е налице задължителна практика на ВКС. С решения 129/29.11.12 по т.д. 346/11 и по т.д. 620/11 на ІІ т.о., е прието следното: С оглед липсата на СПН на решението по предявен от увреденото лице срещу делинквента иск по чл.45 ЗЗД, включително и в наказателното производство, спрямо застрахователя по ЗГО на автомобилистите, ищецът /пострадалият или неговите наследници/ има право да претендира обезщетение за причинените вреди в по-висок размер от претендирания размер срещу делинквента, но следва да ги установи с допустимите от закона доказателствени средства. Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие причинено от застрахования делинквент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното събитие.
Третия и четвъртия въпроси са риторични с еднозначен отговор и сами по себе си не могат да обусловят приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По последният въпрос не е налице твърдяното противоречие с т.3 и 4 ППВС 7/78, че съдилищата трябва да изследват и разграничават възникването и действието на застрахователните правоотношения-т.3, следва да изясняват възникването на застрахователните правоотношения, дали с настъпването на застрахователното събитие няма изменение на обстоятелствата при които са възникнали, както и дали не е прекратено при заради отпадане на същите-т.4. Точно това е направил въззивният съд на стр.3 и 4 в мотивите на обжалваното решение, където е изяснил съществуването на застрахователно правоотношение.
ІІ. Касаторът Г.Ц. твърди, че въпросът: Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, когато пострадалият от ПТП пресича на необозначено място?, бил решен в противоречие с практиката на ВКС-Р 1427/2.02.2009 по гр.д. 5114/2007 на ІV г.о., с което е прието, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно внезапно, без да се огледа и непосредствено за товарния автомобил, с което е допринесла за причиняване на увреждането и което е основание по чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението. Освен това, разпоредбата на чл.52 ЗЗД била приложена в противоречие с трайната съдебна практика.
Така поставеният въпрос не е правен, а фактически, защото отговора му е обусловен от конкретните факти по делото и доказването им. Твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице, защото по делото не е категорично установено пострадалата с поведението си да е създала предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите. Съдът е приел, че от заключението на съдебно автотехническа експертиза не може да бъде направен извод за конкретни действия на М.А., които да се намират в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2082/17.12.2012 г. по гр.д. № 2653/2012 г. на Софийски АС в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: