О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София 31.05.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 867/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Т. като пълномощник на Г. С. Г. против решението на Софийски градски съд, постановено на 24.12.2008 г. по гр.д. № 210/08 г. С него е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 31.08.2007 г. по гр.д. № 10663/04 г., с което е признато за установено по отношение на Г. С. Г. и А. Г. Г. , че И. Х. С. е собственик на 1/12 ид. част от недвижим имот – жилище, представляващо двустаен апартамент на западната страна на жилищната сграда в гр. С., ул. ”С” № 32, ІV/ ІІІ надпартерен/ етаж, заедно с принадлежащото му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо УПИ * в кв. 733 по плана на гр. С., м. ” ГГЦ-зона Г-13 “ и ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението върху целия жилищен имот.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на процесуални правила и на материалния закон.
Относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът се позавава на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с трайната практика на ВКС, които при това са от изключително значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставените в изложението въпроси са как следва ищецът по ревандикационния иск да докаже активната си легитимация и констативният нотариален акт може ли да докаже при условията на пълно главно доказване правото на собственост. Сочи и прилага решение № 1* от 07.02.2002 г. по гр.д. № 276/02 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 190 от 22.03.1994 г. по гр.д. № 1440/1993 г. на ВС, ІV г.о. Значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото обосновава с това, че макар да има многобройна съдебна практика, рядко се срещат публикувани в общодостъпни източници съдебни решения.
Ответникът по касация И. Х. С. в писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество- че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид посочените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК основания за касационно обжалване във връзка с доказателствата по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът И. Х. С. се легитимира като собственик на 1/12 ид. част от процесния имот на основание наследствено правоприемство от В. Г. Х. , починала на 05.05.2001 г. С нотариален акт № 1* т. ХХVІІІ, нот. дело № 4783/1964 г. от 02.12.1964 г. същата е призната за собственик на имота като придобит чрез участие в ЖСК. Жалбоподателят е оспорил предявения иск за ревандикация, като е противопоставил възражение, че със саморъчно завещание от 25.12.2000 г. Вергиния Х. е завещала жилището на другия ответник – А. Г. Г. , негов син. Назначена е била съдебно – графична експертиза, която е дала заключение, че завещанието не е написано и подписано от сочената като негов автор В. Х. При така установените факти по делото въззивният съд е заключил, че ищецът се легитимира като един от съсобствениците на жилището, а ответниците владеят същото без основание. Тъй като ответниците са трети за съсобствеността лица, ищецът- съсобственик може да иска от тях предаване на владението върху целия имот.
Представените с касационната жалба решения на ВКС, на които жалбоподателят е основал твърдението си за противоречиво разрешаван правен въпрос, са неотносими както към повдигнатите въпроси в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК, така и към правната проблематика, която поставя настоящото дело изобщо. В решение № 190 от 22.03.1994 г. по гр.д. № 1440/93 г. на ІV г.о. съдът е разисквал въпроса дали е нищожна делбата, извършена без изпълнение на процедурата по чл. 62 ЗТСУ/ отм./ и възможността този порок да бъде саниран в ново производство чрез последващо одобряване на проект за обособяване на самостоятелни обекти в жилищна сграда. С решение № 1* от 07.02.2002 г. по гр.д. № 2* г. на ІV г.о. на ВКС е изразено становище относно допустимите доказателствени средства за установяване на фактическа власт върху конкретен имот с оглед придобиването му на оригинерно основание – давностно владение. Поради това настоящият състав намира, че не е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК /позоваването на решения, които нямат задължителен характер, каквито са цитираните по- горе, се обхваща от приложното поле на основанието по т.2, а не по т.1/.
Критерият за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се свързва с необходимостта от преодоляване на противоречива или трайно установена, но неправилна съдебна практика, или на неясноти на правните норми. Касаторът не твърди тези предпоставки да са налице. Относно годността на констативния нотариален акт да служи за доказване на активната легитимация на ищците по искове за собственост ВКС се е произнасял многократно в смисъл, че този нотариален акт е удостоверяващ официален документ и има посочената в чл. 143 ГПК (отм.) доказателствена сила. Голяма част от практиката на ВКС е публикувана в сборници съдебна практика, бюлетини на ВКС и различни правно- информационни системи, което я прави достъпна за неограничен кръг лица. Обстоятелството, че касаторът не е могъл да се запознае с практиката на гражданските съдилища в страната по разрешения с въззивното решение правен въпрос, не може да обоснове основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 24.12.2008 г. по гр.д. № 210/08 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: