О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр.София,21.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 758/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Ю. от с. Г., община Р., подадена чрез процесуалния представител адвокат Д. Й. от АК-Перник срещу решението на Софийски апелативен съд № 159/20.03.2009 год., постановено по гр.дело № 610/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 29.11.2007 год. по гр.дело № 3171/2006 год. в осъдителната му част, апелативният съд е отхвърлил предявеният от ищцата-касатор срещу „Д”А. , гр. С. иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ за сумата 2 457,86 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност” за вреди, причинени на ищцата от застрахования делинквент К. Иванов Беличенов от гр. Р. при ПТП, станало на 11.11.1999 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения за нарушение на разпоредбите за погасителната давност и началния момент на настъпването на вредата. В тази връзка се поддържа становището, че давността следва да тече от момента на изискуемостта на вземането, който за ищцата е 01.09.2004 год., от който момент е възникнало правото й да претендира обезщетение за разликата между получаваната от нея пенсия за инвалидност и трудовото й възнаграждение преди злополуката за периода от 01.09.2004 год. до 01.09.2006 год., който е процесен. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел за пропусната полза загубата на трудоспособност и свързаната с нея невъзможност да полага труд по трудово правоотношение и да получава работна заплата, което според жалбоподателката представлява пряка имуществена вреда.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно началния момент на давностния срок за вземане срещу застрахователя при настъпване на нови вреди от едно и също събитие. Навежда доводи, че доколкото процесните вреди са възникнали в един по-късен момент, налице е хипотеза аналогична на „ексцес” и давността следва да се изчислява от момента на появяването на вредите. Счита, че поставеният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за правилното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „Д”А. , гр. С. не взема становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част, апелативният съд е отхвърлил предявеният от увреденото при ПТП лице пряк иск за обезщетение за вреди по чл.407, ал.1/отм./ТЗ срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” на делинквента причинил катастрофата на 11.11.1999 год., при която ищцата е инвалидизирана на 95% и напълно неработоспособна. Прието е, с оглед данните по делото, че ищцата търси обезщетение за причинена загуба на трудоспособност не към момента на злополуката, а в един много по-късен момент 01.09.2004 год. – 01.09.2006 год., поради което процесните имуществени вреди представляват пропуснати ползи, които не подлежат на обезщетяване от застрахователя съгласно чл.390, ал.3/отм./ТЗ. Независимо от това е направен извода и за погасяване на вземането по давност поради изтичането на предвидения в чл.392/отм./ петгодишен давностен срок от деня на застрахователното събитие, който е изтекъл на 11.11.2004 год.
С оглед на изложеното, поставеният от касатора материалноправен въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора, е началният момент, от който започва да тече давностния срок по прекия иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ, предявен от увредения срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност” – дали това е датата на застрахователното събитие или друг по-късен момент, свързан с изискуемостта на вземането.
По отношение на така поставения въпрос, обаче, не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, тъй като даденият в решението отговор на този въпрос е в съответствие със закона и задължителната практика на ВКС, изразена в т.14 от ППВС № 7/1977 год./което не е изгубило сила както и р. № 144/26.01.2010 год. по т.дело № 532/2008 год. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от новия ГПК/. Константната практика на ВКС е в смисъл, че правата по договора за застраховка „гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, независимо от качеството на правните субекти. За разлика от общата разпоредба на чл.114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка специалната нормативна уредба на давността при застраховките, приета в чл.392/отм./ТЗ, изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Ето защо, за погасителната давност на исковете срещу застрахователя, какъвто е и прекият иск на увредения по чл.407, ал.1/отм./ТЗ, намира приложение специалната норма на чл.392/отм./ТЗ, тъй като отговорността на застрахователя е договорна, за разлика от отговорността на делинквента към увредения, която е извъндоговорна и поради това той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, дори и за тези, които са непредвидими – чл.51, ал.1 ЗЗД. За да бъдат обезщетени вредите от застрахователя, тяхното проявяване трябва да е настъпило в срока на застрахователната погасителна давност.
По делото е безспорно установено, че застрахователното събитие е настъпило на 11.11.1999 год., а искът е предявен на 25.09.2006 год. след изтичане на посочения давностен срок. Нормата на чл.392/отм./ТЗ е ясна и категорична и е недопустимо по пътя на тълкуването да се приеме друг начален момент на погасителната давност спрямо застрахователя от установеното в закона. Отговорността на застрахователя е ограничена в рамките на петгодишен давностен срок от момента на застрахователното събитие и в случая този срок е изтекъл. Не е аргумент поддържаното от касатора становище, че на практика могат да се появят несправедливи резултати-несправедливостта на закона се отстранява чрез промяната му.
С оглед на изложеното, поставеният втори правен въпрос налице ли е ексцес и дали процесната претенция за присъждане на парично обезщетение за загуба на трудоспособност /изразяващо се в разликата между получаваното от ищцата трудово възнаграждение преди злополуката и пенсията за инвалидност след това/ представлява реална вреда или пропусната полза не се явява от съществено значение за крайния изход на делото, поради което не следва да бъде обсъждан. В тази връзка и приложените към касационната жалба съдебни решения са неотносими към поставения съществен правен въпрос за началото на давността по отношение на застрахователя, по който въпрос, както беше изложено, е налице задължителна съдебна практика на ВКС, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 159/20.03.2009 год., постановено по гр.дело № 610/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: