2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 47
София, 01.02. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 13/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат Д. В. – представител на К. И. Д., срещу определение от 18.06.2012 г. по гр. д. № 13477/2010 г. на Софийския градски съд. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и да бъде уважено искането за увеличаване на адвокатското възнаграждение в размер, съответен на размера на иска и сложността на делото, и се определи от кого същото да бъде поето.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С определение от 10.04.2012 г. въззивният съд определил на адвокат Д. В. – назначена съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК /отм./ за представител на К. Ил. Д. – ответник по иск за делба, възнаграждение в размер на 100 лева, платими от бюджета на съда, за осъществената от нея защита по гр. д. № 2207/2008 г. на Софийския районен съд и по гр. д. № 13477/2010 г. на Софийския градски съд в първата фаза на делбата.
В частната жалба адвокат Д. В. твърди, че в проведеното на 18.06.2012 г. открито съдебно заседание отправила до въззивния съд молба определеното адвокатско възнаграждение в размер общо на 100 лева за всички инстанции да бъде приведено в съответствие с нормите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или да бъде увеличено с оглед сложността, броя на страните, продължителността във времето, многобройните съдебни заседания и трудностите по призоваването на многобройните, находящи се извън страната, страни по делото. Съдът оставил без уважение това искане, като за отказа уведомил адвокат В. в самото съдебно заседание на 18.06.2012 г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., като прегледа данните по делото, не констатира наличие на съдебен акт със съдържание като посоченото от адвокат В.. Не се установи такъв да се съдържа и в протокола от проведеното на 18.06.2012 г. открито съдебно заседание. В него не е записано адвокат В. да е направила такова искане, каквото тя излага в подадената частна жалба. Няма и определение, с което въззивният съд да е отказал увеличение на определеното адвокатско възнаграждение за представителство на страна, призована по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./.
Правото на обжалване предпоставя съществуването на съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Липсата на съдебен акт в разглеждания случай налага да се приеме, че подадената частна жалба е без предмет и затова ще бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от адвокат Д. В., назначена по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК /отм./ за представител на К. И. Д., срещу определение от 18.06.2012 г. по гр. д. № 13477/2010 г. на Софийския градски съд за отказ да бъде увеличено адвокатското възнаграждение по определение от 10.04.2012 г.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: