О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 01.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.11.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5109/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3430/17.08.2015г.,подадена от А. Н. З.,чрез пълномощника му адвокат Б. М.,против решение №385/16.07.2015г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№277/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №141/21.04.2015г. по гр.д.№766/2014г. по описа на Районен съд,гр.С.,за отхвърляне на предявените от А. Н. З. против Л. Х. З.,М. Я. З. и С. Я. З.,с правно основание член 124,ал.1 ГПК и чл.53,ал.2 ЗКИР.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба М. Я. З.,С. Я. З. и Л. Х. З.,чрез пълномощника им адвокат И. Х. С.,в депозирания писмен отговор,считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за установено с доказателствата по делото,че общият наследодател на страните А. Я. З. е бил собственик на имот пл.№1536,неурегулиран,по плана на [населено място],като приживе на същия по силата на покупко-продажба,извършена с нот.акт №98/1972г.,ищецът А. /А./З. е придобил от баща си 350 кв.м от югоизточната част на имот пл.№1536,като този имот е нанесен за първи път в стария кадастрален план/неодобрен/ от 1983г.и участва в парцели ХІ,ХІІ И ХІІІ в кв.143.Съдът е посочил,че по кадастралния и регулационния план от 1983г. от имот пл.№1536 са образувани имот с пл.№1996,който участва в парцел ХХІ-1996 и имот с пл.№1997,който участва в парцел ХХІІ-1997 в кв.143,като с решение №230/24.07.1989г. по гр.д.№372/1989г. по описа на Смолянски районен съд е допусната съдебна делба между Я. А. З./наследодател на ответниците М. Я. З. и С. Я. З./,Х. А. З./наследодател на ответницата Л. Х. З./ и А. А. З./А. Н. З.-настоящият ищец/,при равни квоти на застроено и незастроено дворно място от 640 кв.,съставляващо имот пл.№1997,ведно с двуетажна паянтова жилищна сграда,като с решение от 01.12.1989г. по делото е извършена делба и в дял на Х. А. З. е постановено дворно място от 268 кв.м,съставляващо парцел ХХХVІІІ-1997 кв.143,ведно с построената в него двуетажна еднофамилна сграда и е осъден да заплати за уравнение на дяловете на Я. А. З.-сумата от 844,23 лв. и на А. А. З. сумата от 2506,73лв,а в дял на Я. А. З. е поставен имот-дворно място от 270кв.представляващо парцел ХІІ-1997 кв.143 по плана на С.,ведно с построената в него стопанска сграда.Съдът е отбелязъл,че ищецът А. З. в исковата си молба,твърди,че актът с който е извършена съдебната делба е нищожен,тъй като не е участвал в делото за делба,не му изплатено присъденото уравнение на дела,а от съдебното решение са налице копия с различно съдържание,т.е. поради неучастие на един от съделителите делбата е нищожна,по повод на което твърдение съдът е приел за установено,че А. З. е участвал като страна в делбеното производство,включен е в разпределението на съсобствеността и му е присъдено уравнение на дела,и ако е имало данни за процесуални нарушения по отношение призоваването му,представителство и др.,то това може да се релевира в производство по отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303,ал.1,т.4 ГПК,но не и в настоящото производство с предмет-признаване за установено по отношение на ответниците,че ищецът А. З. е собственик на 1/3 идеална част от горепосочените имоти,предмет на приключилото делбено производство.По отношение на изплащане на паричното обезщетение на дела му, съдът е посочил,че за ищеца е била налице възможността по чл.288,ал.7 ГПК/отм/ ,а по отношение несъответствията в различните копия на решението за съдебна делба,който касаят дяловете на другите съделители и не засягат правата на настоящия ищец А. З.,тези несъответствия биха могли да бъдат предмет на производство за поправка на очевидна фактическа грешка,но не са основания за нищожност на постановения съдебен акт.Съдът е приел,че е била проведена процедурата по чл.61 З./отм/,като със заповед №48/18.08.1988г. се променя границата между парцел ХХІ-1996 и парцел ХХІІІ-1997,като преминава по имотна граница между имоти 1996 и 1997,а парцел ХХІІ-1997 се разделя на два парцела ХХІІ-1997 и парцел ХХХVІІІ-1997,за която административна процедура ищеца А. З. не бил редовно уведомен,поради което последния твърди нищожност на тази заповед а оттам и на съдебната делба,като съдът се е позовал на горепосочената разпоредба от З./отм/-в редакцията й ДВ бр.45/1984г.,във връзка с което е приел,че неуведомяването на един от съсобствениците в процудера за обособяване на отделни парцели не води до нищожност на тази заповед,а представлява процесуално нарушение в административното производство,предмет на съдебен контрол,както по ЗТТСУ/отм/,така и в делбеното производство-по пътя на инстанционния контрол,поради което и на това основание съдебната делба не е нищожна.Освен това,въззивният съд е приел за доказано възражението на ответниците за осъществявано от тях владение по смисъла на чл.79 ЗС,след извършената делба понастоящем в тяхна полза е изтекъл изискуемия от закона срок.По отношение на иска по член 53,ал.2 ЗКИР,след анализ на данните по съдебно-техническата експертиза и писмените доказателства в тази връзка,съдът е посочил,че с влизане в сила на решението за делба е приложена заповед №28/18.08.1988г.,поради което няма основание да се приеме,че е налице кадастрална грешка и вярната граница е по регулационната линия от 1983г.,поради което иска е неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява/цитирам/:
„При съдебната делба волята на съда замества волята на съделителите,но в този случай как следва да се определи дали е налице участие на всички съделители в съдебната делба.
Моля съдът по този въпрос,който считам че е правен,да се произнесе на основание чл.280,ал.1т.3,тъй като няма задължителна практика на ВКС,а въпроса е от значение за точното прилага не закона и развитие на правото”
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.
Както е видно от цитираното съдържание на изложението на касатора,последният заявява че счита въпроса за правен и иска касационният съд да се произнесе по него.От една страна,така формулираният въпрос е по същество на всеки конкретен спор в производство по делба,по което съдът се произнася,с оглед установеното с доказателствата по делото,а от друга страна,за да е налице твърдяната хипотеза трябва въззивният съд, с обжалваното решение, да е разрешил такъв правен въпрос,а не последният да се поставя и да се изисква отговор от настоящата касационна инстанция.След като не е разрешаван такъв правен въпрос,неотносима и съдебната практика на ВКС,на която касаторът се позовава във връзка с твърдението си наличие на предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК.
На второ място в изложението си касаторът твърди/цитирам/:
„Съдът се е произнесъл и по друг процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,а именно относно допустимостта на делбата при липса на обособяване на реални дялове съобразно правилата на регулацията”,
Като се позовава на решение по гр.д.№4062/2007г. по описа на ВКС,ІVго,според която делба не се извършва,преди парцелите да са обособени съобразно правилата за регулацията.
Напротив,с решаващите мотиви на съда,този въпрос е разрешен не в противоречие,а в съответствие с тази незадължителна съдебна практика на ВКС по този правен въпрос/чл.280,ал.1,т.2 ГПК/ тъй като заповед №88/18.08.1988г.,предхожда извършената с решение от 01.12.1989г. по гр.д.№372/1989г. по описа на Смолянски районен съд,съдебна делба.
В останалата част от изложението на касатора,се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК относно упражняването на косвен съдебен контрол върху актове на администрацията при решаване на правен спор,в подкрепа на които се цитира съдебна практика на ВКС,които обаче оплаквания за различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1 ГПК.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК,на ответниците М. Я. З.,С. Я. З. и Л. Х. З.,следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата касационна инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева,/по 200 лева за всеки от тях/,съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и приложените затова доказателства.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №385/16.07.2015. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№277/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А. Н. З. да заплати на М. Я. З.,С. Я. З. и Л. Х. З. сумата от 600 лева/шестотин лева/, разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: