1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
[населено място], 13.01.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3992/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на адв. П. К., като процесуален представител на В. Илиева В. от [населено място] срещу определение №1538/4.07.2013г., постановено по гр.д. № 2071/2013г. на Софийския апелативен съд. Искането е за отмяна на определението като неправилно. Представено е изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място] счита, че частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поддържа становище, че решението по образуваното административнонаказателно производство се явява преюдициално за спора по настоящото дело. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Постъпил е писмен отговор от Застрахователно акционерно дружество “А.” – [населено място], в който ответникът по частната касационна жалба излага подробни съображения за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Няма направено искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Третото лице помагач [фирма] не заявява становище по допустимостта и основателността на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което на това основание е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Ищцата В. Илиева В., като пострадала в ПТП на 8.05.2009г., е предявила пряк иск срещу застрахователите [фирма] и [фирма] за обезщетяване на причинените й неимуществени и имуществени вреди от поведението на двама водачи на МПС по сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” .
Производството по делото е спряно от СГС на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до постановяване на съдебен акт по н.а.х.д.№ 191/2012г. на РС – Казанлък. Определението е потвърдено с обжалваното определение на САС, по съображения, че изхода от образуваното административно наказателно производство се явява преюдициално по отношение на предявените от В. искове по чл.226, ал.1 КЗ, доколкото отговорността на застрахователя е производна от тази на застрахования деликвент. Съдът се е позовал на мотивите ТР №5/2005г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК частният касатор формулира пет въпроса, като първият е при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / решение № 25 от 17.03.2010г. по т.дело № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о./, а по останалите четири въпроса при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Спиране на делото в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е обусловено не само от наличие на престъпни обстоятелства, които са разкрити в хода на разглеждането му, но и от обстоятелството, че именно от установяването на същите зависи и изходът на конкретния гражданско правен спор.
По първия въпрос – трябва ли да се спре производството по гражданското дело до приключване на наказателното производство при положение, че понятието вина не е тъждествено в гражданското и наказателното право, не е налице допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК поради отсъствие на обективен идентитет между двете дела. В цитираното решение съставът на ВКС е приел за допустим предявения пряк иск, като е взел предвид постановена оправдателна присъда срещу деликвента в рамките на конкретно предявено деяние, обективирано като такова в обвинителен акт, различно от нарушението на водача на МПС на правила на ЗДвП, ангажиращо отговорността му по чл.45 ЗЗД в образуваното гражданско производство. По конкретното дело има висящо административно наказателно производство, чийто акт относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца ще са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Както е прието в ТР №5/ 2005г. на ОСГТК на ВКС до приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефекта от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222 ГПК отм./ чл.300 ГПК в сила от 1.03.2008г./ са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта / спр. ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Петият въпрос – трябва ли да се спре гражданското дело до приключване на наказателното производство – съвпада с първия въпрос и макар да е относим към изхода на спора за спиране на производството по делото, не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото има установена съдебна практика по приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Останалите въпроси – трябва ли да се спре производството по гр.дело до приключване на наказателното производство, при положение, че има приложен констативен протокол на за ПТП и чл. 271, ал.3, т.1 КЗ задължава застрахователя да се произнесе по претенцията за обезщетение; спирането на гражданското дело не води ли нарушение на “принципа за справедливост” като се отчете продължителността на наказателните дела за пострадалия при ПТП и това не води ли до грубо нарушение на законните права и интереси на увредените лица с риск на изтичане на 5 годишната давност, не са обуславящи спирането на производството по делото, доколкото непротиворечива е съдебната практика, че отговорността на застрахователя е производна от гражданската отговорност на причинителя на вредата – делинквента / спр.ТР №2/2012г. на ОСТК на ВКС/. Затова висящият процес за вината на двамата водачи на МПС, участници в ПТП, е от значение за гражданскоправните последици от деянието по висящия пряк иск на пострадалото лице относно вината на дееца, деянието и неговата противоправност. Въпросите освен това са поставени без да са изложени аргументи с оглед на даденото тълкуване на разпоредбата на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС като допълнителен критерий въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което не обосновава допълнителен критерий за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1538/4.07.2013г., постановено по ч.гр.дело № 2071/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, деви състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: