2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 13.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 313/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Л. Т. против определение № 260 от 30. 11. 2018 г. по гр. д. № 4169/2018 г. на Върховния касационен съд, 1 г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ГПК, на решение № 552 от 25. 11. 2011 г. по гр.д. № 515/2011 г. на Софийския окръжен съд и същият е осъден да заплати на ответниците по молбата за отмяна В. Г. К. и Б. К. Х. сумата 500 лв. разноски по делото. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, тъй като част от приложените към молбата за отмяна писмени доказателства не били обсъдени обективно и всестранно, част от тях въобще не са били обсъдени и изводите, съдържащи се във влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, са необосновани. Иска се отмяна на определението и разглеждане на молбата за отмяна.
Ответниците по частната жалба – Б. К. Х. и В. Г. К., чрез адв. К. М., изразяват становище за неоснователност на същата и оставянето й без уважение. Не претендират разноски за частното производство.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Съответна на процесуалния закон е преценката за недопустимост на молбата за отмяна в частта й, основаваща се на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради подаването й след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. С всички писмени доказателства, на които молителят се позовава, и които установяват факти, осъществили се до влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, същият е могъл да се снабди и се е бил снабдил в периода 8. 12. 2009 г. – 2. 10. 2017 г., разполагал е с тях и ги е представил в хода на исковото производство. В посочения период се е снабдил и разполагал и с писмените доказателства, установяващи факти, осъществили се след влизане в сила на решението – одобряване на кадастрална карта на [населено място] през 2016 г. Молбата за отмяна е подадена на 19. 04. 2018 г., след изтичане на преклузивния тримесечен срок. Оплакването на жалбоподателя, че част от тези писмени доказателства не са били обсъдени обективно и всестранно в хода на исковото производство, а друга част въобще не са били обсъдени при преценка основателността на иска, както и оплакването за необоснованост на фактическите изводи на въззивното решение, чиято отмяна се иска, представляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на влезлия в сила съдебен акт и нямат отношение към преценка допустимостта на молбата по чл. 303 ГПК за отмяната му.
Съответна на процесуалния закон и разясненията, дадени с точка 10 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е и преценката за недопустимост на молбата за отмяна в частта й, основаваща се на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Според цитираната задължителна практика молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане от ВКС. В случая молителят е въвел твърдение за извършено престъпление от ответницата и от вещо лице, без да е конкретизирал, въпреки предоставената му възможност, установено ли е по надлежния ред (с влязла в сила присъда или решение) престъпно деяние.
Съответна на процесуалния закон е преценката за недопустимост на молбата за отмяна в частта й, основаваща се на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради подаването й след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочените от молителя две противоречиви съдебни решения са решение от 8. 07. 1999 г. по адм.д. № 417/99г. на СОС, влязло в сила на 08. 07. 1999 г., и решение № 552 от 25. 11. 2011 г. по гр. д. № 515/2011 г. на СОС, влязло в сила на 25. 11. 2011 г., а молбата за отмяна е подадена на 19. 04. 2018 г.
Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260 от 30. 11. 2018 г. по гр. д. № 4169/2018 г. на Върховния касационен съд, 1 г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: