О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр.София, 14.01.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №832/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Обжалвано е определение №2508/3.11.2009г., постановено по ч.гр.дело №1345/2009г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, с което е отменено разпореждането от 17.07.2009г., по ч.гр.дело №7329/2009г. на Районен съд, гр. В., с което е постановено незабавно изпълнение на издадената със същото разпореждане заповед за изпълнение и е обезсилен изпълнителния лист по отношение на солидарния длъжник К. В. К., от с. Н., Великотърновска област. Жалбоподателят “Р” Е. иска отмяна на определението като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят се позовава противоречива съдебна практика на съдилищата при разглеждане на заявленията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, като се твърди, че едни от съдебните състави приемат, че за да се издаде заповед за незабавно изпълнение е достатъчно да се представи редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 ГПК, а други съд – че е необходимо представянето и на други доказателства, като договор за кредит, писма за предсрочна изискуемост, обратни разписки. Жалбоподателят се позовава и на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото института на заповедното производство е нов и не съществува широка съдебна практика по него относно въпроса следва ли със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение да се представят и други доказателства.
В писмен отговор адв. С, като процесуален представител на К. К. счита частната касационна жалба за недопустима, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, а по същество – становището му е за неоснователност на жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК , от надлежна страна по делото.
Обжалваният съдебен акт, съгласно чл.274, ал.3 ГПК ще подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
За да обезсили издадения в полза на банката изпълнителен лист, в частта, с която К. е осъден солидарно заедно с останалите длъжници да заплати вземането на банката по договор за кредит, въззивният съд е приел, че представените по делото доказателства не установяват уведомлението за предсрочна изискуемост да е достигнало до него, както и че не са представени други доказателства за предсрочна изискуемост на кредита.
Поставеният от жалбоподателя процесуален въпрос – следва ли освен заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение да се представят и други доказателства, установяващи материалното право на банката за предсрочна изискуемост на кредита е важен за заповедното производство въпрос и е от значение за основателност на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, подадено по реда на чл.417, т.2 и чл.418, ал.2 ГПК. Не е налице обаче втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В определение №158 от 25.03.2009г. на В. окръжен съд не е стоял на разрешение въпроса дали следва да се представят допълнителни доказателства за предсрочната изискуемост на кредита, а този факт е установен с представеното счетоводно извлечение от сметка. Определението от 24.07.2009г., постановено по ч.гр.дело № 558/2009г. на Софийския окръжен съд и определение №2208 от 3.11.2009г., по ч.гр. дело №1345/2009г. на Варненския окръжен съд няма данни да са влезли в сила, което е достатъчно основание да не бъдат обсъждани като противоречива съдебна практика.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът за представянето на допълнителни доказателства при подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т. 2 ГПК е поставен във връзка с предсрочната изискуемост на договорите за кредит, а тъй като тя за всеки договор е конкретно договорена, така поставен въпросът е конкретен за всеки казус и поради тази причина няма отношение към основанието за точното прилагане на закона и развитие на правото. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващия извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда, като двете предпоставки трябва да бъдат налице кумулативно. С оглед на разгледаното правно съдържание страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение №2508 от 3.11.2009г., постановено по ч.гр.дело № 1345/2009г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: