О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София 14.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 582 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. Х., чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно определение № 37 от 18.11.2016г. по в.ч.гр.д. С- № 68 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 23 от 31.10.2016г. по гр.д. № С – 23/2016г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което е допуснато на основание чл.12 ал.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, по искане на прокурор, на обезпечителни мерки – запор върху три посочени банкови сметки с титуляр Н. Х.. Жалбоподателят счита така постановения акт за неправилен, постановен в нарушение на закона и необоснован поради което иска да бъде отменен.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпрос: „Обвързано ли е депозирането на искане по чл.12 ал.3 ЗМИП за налагане на обезпечителни мерки от заповед на Директора на Дирекция Финансово разузнаване към Д. по чл.12 ал.1 ЗМИП за спиране на определена операция или сделка за срок до три работни дни, считано от деня, следващ датата на издаване на заповедта?” Отделно счита, че особеният ред на производствата по ЗМИП и обективната невъзможност на свободен достъп до постановената съдебна практика и документите по делата, ограничават правото му на защита.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Съгласно чл.274 ал.3 т.2, във вр.с чл.396 ал.2 ГПК, допустимостта на касационното обжалване на постановено от въззивния съд отменително определение, с което е допуснато обезпечение, зависи от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. В случая последните не са налице, защото поставеният от касатора въпрос не е от значение за изхода на спора и не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд /т.е. не е налице общото основание за допустимост/ и не е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в смисъла, разяснен в т.4 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, тъй като въпросът не е нито от значение за точното прилагане на закона /разглеждането му няма да допринесе за промяна на практиката/, нито е от значение за развитие на правото, защото приложимата норма на чл.12 ал.3 ЗМИП е ясна.
Въпросите, свързани с целта на обезпечителните мерки /запори и възбрана/, визирани в посочената специална норма и приложимите процесуални правила, по които същите се налагат, са изяснени с постановено ТР № 6 от 8.06.2015г. по т.д.№ 6/2014г. на ОСНК на ВКС. Обоснованата приложимост на част ІV, членове 389 – 403 от ГПК, „Обезпечително производство”, изключва възможността депозирането на искане по чл.12 ал.3 ЗМИП за налагане на обезпечителни мерки от прокурора да е обвързано от заповед на директора на Дирекция Финансово разузнаване към Д.. Освен това специалният Закон за мерките срещу изпирането на пари – разграничава хипотезите, в които е налице компетентност на Директора на Дирекция Финансово разузнаване към Д. /в чл.12 ал.1 ЗМИП/ и на прокурора /в чл.12 ал.3 ЗМИП/. Въпросът за компетентността на прокурора подробно е обсъден и в т.2 от горецитираното ТР № 6 от 8.06.2015г. по т.д.№ 6/2014г. на ОСНК на ВКС и от постановените мотиви е ясно, че няма основание за подобна обвързаност.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице посоченото от касационния жалбоподател основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Н. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк], [улица] ет. ап. против въззивно определение № 37 от 18.11.2016г. по в.ч.гр.д. С- № 68 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.