О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 14 март 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на девети март две хиляди и дванадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ………..ч. н.дело № 371 по описа за 2012 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК и е образувано по повод разпореждане от 15.02.2012 г. на съдия-докладчик при Софийския районен съд, НО, 112 състав, за определяне на друг съд, който да разгледа НОХД № 22443/2011 г.
В писменото си становище прокурорът от ВПК намира искането за промяна на местната подсъдност за неоснователно поради отсъствие на предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че липсва основание за промяна на подсъдността съобразно разпоредбата по чл. 43, т. 1 от НПК.
Производството по НОХД № 22443/2011 г. е било образувано по повод обвинителен акт срещу Б. С. С. и В. Й. Г. за престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. С разпореждане от 15.02.2012 съдията-докладчик е констатирал, че по-голямата част от свидетелите (трима измежду петима) живеят на територията на РС – Бургас, а един е с адрес село Я., община Димитровград и пътуването до гр. Бургас е по-близо, отколкото до София, поради което е прекратил е производството по делото и го е изпратил на ВКС.
Въпросът за промяна на компетентния съд с друг, еднакъв по степен, е уреден в НПК като изключение от общите правила за местната подсъдност. Случаите са изрично изброени, а затова условията, посочени в няколкото хипотези подлежат на стриктна интерпретация, при това не формално и изолирано, а единствено в контекста на изискването за процесуална икономия с цел своевременно разглеждане на производството при минимални разходи. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В случая двамата обвиняеми и един свидетел са от гр.София, един свидетел е с адрес село Я., община Димитровград и трима други свидетели са от гр. Бургас. Следователно, нито обвиняемите, нито свидетелите формират такова множество, което да индицира, че промяната на подсъдността би довело до реализиране на целите, визирани по-горе. Затова, ВКС намира, че не е налице условието по чл. 43, т. 1 от НПК за отклонение от правилата за местната подсъдност.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдията-докладчик при Софийския районен съд, НО, 112 състав, за определяне на друг съд, който да разгледа НОХД № 22443/2011 г. И ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: