3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр.София, 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3360 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. П., чрез адвокат В. В. от АК П. срещу въззивно решение № 53 от 23.03.2016 г. по в.гр.д. № 47/2016 г. на Апелативен съд П., което е постановено след връщане на делото от Върховния касационен съд, с което се потвърждава решение № 157/08.05.2014 г. по гр.д.№ 26/2014 г. на Окръжен съд Стара Загора за отхвърляне на предявените от касатора, при условията на обективно евентуално съединяване на исковете, за връщане на парична сума, представляваща цена по договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място], което задължение ищецът е изпълнил вместо купувачите, а евентуално – поради неоснователното им обогатяване за негова сметка.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, които уточнени от настоящия състав на Върховния касационен съд при условията т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до правния интерес на едно лице да изпълни чуждо задължение по договор за покупко-продажба на недвижим имот, когато има уговорка с купувача за последващото придобиване на имота, както и налице ли е хипотезата на чл.59 ЗЗД, ако лицето изпълнило чуждото задължение не е имало интерес от това. От касатора са изложени съображения, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да разгледа правния спор като обсъди всички доказателства и доводи на страните. Допускане на касационно обжалване по повдигнатите правни въпроси се обосновава в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като са приложени определение по т.д. № 635/2008 г. на ВКС, I т.о.; определение по гр.д. № 1756/2014 г. на ВКС, IV г.о.; определение по гр.д. № 1238/2009 г. на ВКС, IV г.о и определение по т.д. № 1087/2010 на ВКС, II т.о., всичките постановени по чл.288 ГПК, както и решение № 400 от 20.01.2015 г. по гр.д. № 1756/2014 г. на IV г.о., решение № 459/08.06.2010 г. по гр.д. № 1238/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
От Б. Ж. К. и С. Д. К., двамата чрез адвокат Д. Е. от АК П. е подаден писмен отговор, в който се оспорват доводите в жалбата с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и се претендират разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че ищецът е сключил граждански брак с дъщерята на ответниците, който е прекратен чрез развод през 2010 г. За да придобият собствено жилище, ищецът е сключил по време на брака си договор за ипотечен кредит от 10.11.2016 г. за закупуване на жилище, който съпругата му е подписала като солидарен длъжник за цялата сума от 31 200 евро, а за обезпечение на кредита, ответниците учредили договорна ипотека върху закупения на тяхно име апартамент в [населено място] и върху друг техен собствен апартамент в [населено място]. С нотариален акт № 70 от 10.11.2006 г. ответниците са придобили право на собственост върху апартамента в [населено място] срещу цена от 27 600 евро, която е платена на продавача по нареждане на ищеца по банков път на 22.11.2006 г. От признанията на страните и събраните гласни доказателства по делото, съдът е установил съществуването на уговорка, че закупеното жилище ще бъде прехвърлено на „младото семейство”, която не била изпълнена. Съдът е констатирал също, че с влязло в сила решение № 1791 от 29.04.2013 г. по гр.д № 10105/2012 г. на Пловдивски районен съд е прието, че задължението за погасяване на предоставения от банката кредит принадлежи общо на бившите съпрузи, в качеството им на солидарни длъжници по договора за ипотечен кредит, поради което след фактическата раздяла помежду им всеки от тях дължи половината от всяка заплатена погасителна вноска към банката, независимо от това кой е погасявал дълга.
При тези фактически обстоятелства, въззивната инстанция е приела, че предявените искове при условията на обективно евентуално съединяване на исковете са с правно основание чл.74 и чл.59 ЗЗД.
Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът освен, ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая, от исковата молба е видно, че ищецът е поддържал обстоятелства, които водят до различна правна квалификация на предявените искове, с оглед на което настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне поради съмнения за недопустимост на въззивното решение по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос във връзка със задължението на съда да определи правната квалификация на предявения главен иск при твърдения, че действителните отношения между страните са били ищецът да изпълни задължението да плати цената по договора за покупко-продажба на апартамента, а купувачите да прехвърлят впоследствие закупения имот на семейството на ищеца.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 53 от 23.03.2016 г. по в.гр.д. № 47/2016 г. на Апелативен съд П..
УКАЗВА на Д. П. П., чрез адвокат В. В. от АК П. в едноседмичен срок от съобщението да внесат дължимата държавна такса в размер 1080 (хиляда и осемдесет) лева по сметката на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.