Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
315_16_opr_chj_274(2)p3&286p3@280(2)gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 16.02. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 315 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2,изр2 вр. чл.280,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Лукрецио Г. В. и А. Я. В. срещу определение № 425 от 09.12.2015 г., постановено по гр.д. № 6035 /2015 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. с което е оставена без разглеждане поради изчерпване на процесуалния ред за разглеждане касационната жалба на двамата частни жалбоподатели срещу въззивното решение и производството по делото е прекратено.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
Насрещната страна не изразява становище по частната жалба.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срок, срещу преграждащо определение и е редовна.
По нейната основателност:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79,ал.1 ГПК вр. чл. 150,ал.1 ЗЕ и чл..86 ЗЗД по отношение на касаторите Врагови, че те дължат на [фирма] при условията на разделност при квоти 1 /4 и 3 /4 сумата 2 437.18 лева, ведно със законната лихва и 369.18 лева изтекла лихва.
Съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е приел, че касационната жалба е недопустима съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и от ДВ бр.100 /21.12.2010 г., в сила от същата дата, според която въззивните решения, постановени по граждански дело с цена на иска до 5 000 лева са изключени от обхвата на касационния контрол. ВКС е приел, че в случая цените на всеки един от двата иска, определени по реда на чл.69,ал.1,т.1 ГПК, възлизат съответно на сумата 2 557.06 лева главница и 369.18 лева ллихви.
Настоящият състав намира, че несъгласието на частните жалбоподатели с обжалваното определение не обуславя неговата невалидност или недопустимост и че разгледана по същество честната им жалба срещу жбалванот определение е неоснователна по съображенията, изложени в мотивите му, към които настоящият състав може да препрати по реда, предвиден в разпоредбата на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК.
Към това може да се добави следното:
Предявените искове са за парични вземания.
По отношение на исковете за парични вземания по граждански дела приложимото правило на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., определя един единствен критерий за това кои от споровете по тези искове (за парични вземания) подлежат на касационно обжалване – цената на иска, като се има предвид цената на всеки отделен иск. съгласно правилото на чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената на исковете за парични вземания се определя от търсената сума. В случая цената на всеки от исковете е по-ниска от 5 000 лева, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Във връзка с доводите на жалбоподателите следва да се отбележи, че правилото на чл.280,ал.2 ГПК не предвижда социални критерии, каквито се изтъкват в частната жалба, основани на твърденията за обществената значимост на споровете между [фирма] и граждани (потребители). Поради което ВКС няма правомощие да преценява допустимостта на касационните жалби по такива критерии. Както е посочено и в частната жалба, подобни доводи следва да бъдат отнесени към законодателя.
Настоящият състав на ВКС не намира за относим довода на частните жалбоподатели, че правилата в ГПК, установяващи „селекция” на въззивните жалби, противоречат на правилото на чл.124 от Конституцията на Р. България, според което Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, поради което не следва да бъдат прилагани поради тяхната противоконституционност. Така е, защото „селекцията” (подборът) на касационните жалби се урежда от правилото на ал.1, а не от това на ал.2 на чл.280,ГПК. Според това правило (на чл.280,ал.1 ГПК(подбор се извършва само между подлежащите на касационно обжалване въззивни решения.
Доколкото с този довод се има предвид правилото на чл.280,ал.2 ГПК, то настоящият състав намира, че то не противоречи на правилото на чл.124 КРБ. За пълнота следва да се отбележи, че правилото на чл.218а от ГПК от 1952 г. (отм.), създадено с въвеждане на касационното обжалване (ДВ бр.127 /1997 г.) също предвиждаше, че само част от въззивните решения подлежат на касационно обжалване и съгласно неговата алинея 1,б.а) също не подлежаха на касационно обжалване решенията по искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 1 000 лева, а след измененията с ДВ бр.105 /2002 г. – с цена на иска до 5 000 лева
Поради изложеното частната жалба срещу обжалваното определение е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и то следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски и разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 425 от 09.12.2015 г., постановено по гр.д. № 6035 /2015 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.