3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№47
гр. София, 17 март 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
разгледа докладваното от съдия П. ЧНД № 1201 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на пълномощника на Й. М. К. – подсъдима по ВНОХД № 384/2010 г., против разпореждане № 12 от 10.01.2011 г. на съдия от Благоевградския окръжен съд, с което е била върната касационната му жалба против постановеното по делото въззивно решение № 369/15.11.2010 г.
В жалбата се поддържа, че съдебният акт, срещу който жалбоподателят е подал жалба, подлежи на касационна проверка в частта му относно произнасянето по гражданския иск по правилата на ГПК, тъй като в НПК няма предвидени правила за това. Сочи се, че въпреки, че решението е постановено от тричленен състав, разпореждането за връщане на касационната жалба е постановено само от един съдия. Претендира се отмяна на разпореждането и допускане на разглеждане на касационната жалба по отношение на гражданския иск.
Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
С въззивното решение на окръжния съд, срещу което е депозирана касационната жалба, е бил изменена първоинстанционна присъда, постановена от Гоцеделчевския РС, като е отменена в частта относно наложеното наказание на подс. К. и е потвърдена в останалата й част, включително и гражданскоосъдителната, с която подсъдимата е била осъдена да заплати на гражданския ищец К. М. К. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от деянието в размер на 5000 лева.
Недоволна от постановеното решение в гражданската му част, подсъдимата чрез защитника си е подала касационна жалба срещу въззивното решение, която е била върната от съдия при Б. с атакуваното разпореждане.
На първо място, не е основателно възражението за постановяване на въззивния съдебен акт от незаконен състав. Съгласно чл. 351 ал.4 от НПК жалбата се връща от съдия от въззивния съд, а не от състав на този съд, чрез който е подадена. Съдията винаги се произнася с разпореждане по смисъла на чл. 32 ал.2 от НПК. Поради това не е налице незаконен състав при постановяване на атакуваното разпореждане.
На следващо място, съдебният акт, постановен от окръжния съд като въззивна инстанция по съществото на делото, с оглед своя вид и предмет не се обхваща от подлежащите на касационна проверка актове, предвидени в чл. 346 от НПК. Поначало актовете на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция не могат да бъдат обжалвани по касационен ред. Единственото изключение, предвидено в чл. 346 т. 2 от НПК, касае новите присъди на окръжните съдилища или съгласно т. 4 техни решения или определения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не попада в нито една от посочените категории, поради което и с основание подадената касационна жалба е била върната по реда на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК. Обстоятелството, че решението се атакува от подсъдимата само в гражданскоосъдителната му потвърдителна част, не е основание да се приеме, че е налице друг процесуален ред за обжалването му. Съдебният акт е единство от наказателна и гражданска част и отделните му части не могат да бъдат подложени на различен ред за инстанционен контрол. Приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск следва съдбата на наказателното производство, освен в изрично предвидените в НПК случаи. Случаите на обжалване не попадат в този кръг. Касае се не до неуредени случаи по смисъла на чл. 88 ал.1 от НПК, а до законовоустановена невъзможност за атакуване на решение на въззивния съд в неговата цялост.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 10 от 10.01.2010 г. на съдия от Благоевградския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 384/2010 г., с което е била върната касационната жалба на защитника на Й. М. К. против постановеното по делото решение № 369/15.11.2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.