О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 19.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 332 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, във вр. с пар. 74 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. И. Д. от [населено място], [община], област В., срещу определение № 648/09.03.2017 г. по ч. гр. д. № 331/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 334/11.01.2017 г., постановено по гр. д. № 16618/2016 г. на Варненския районен съд.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено и делото да се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения ревандикационен иск против Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено определение от № 334 от 11.01.2017 г., постановено по гр. д. № 16618/2016 г. на Варненския районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост /наличие на сила на пресъдено нещо/ на предявения от жалбоподателката иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот: Т.-ПУНКТ, състоящ се от едно помещение и санитарен възел, с площ от 22.40 кв.м., при граници на обекта: [улица], общ жилищен вход и общо стълбище, хоби стая, ПИ 1750, разположен на партерен етаж на пететажна жилищна сграда с административен адрес [улица], изградена в ПИ № 1756, 8-ми микрорайон на [населено място].
За да потвърди прекратителното определение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 436 от 02.08.1994 г. на ВКС са отхвърлени исковете на Ж. Д., М. Ж., И. И. и Д. И. за осъждане на ДП „Български спортен тотализатор” за предаване на ищците на владението върху тото-пункт с площ 22.40кв.м., разположен на партерен етаж от сграда с административен адрес [населено място], [улица], а с влязло в сила решение от 10.01.1997 г. по гр.д.№ 1654/95г. на В. Ж. Д., М. Ж., И. И. и Д. И. са осъдени да предадат на ДП „Български спортен тотализатор” владението върху същия процесен обект с площ 22.40кв.м., разположен на партерен етаж от сграда с административен адрес [населено място], [улица], на основание чл.108 ЗС, поради което е налице хипотезата на чл. 299, ал. 1 във вр. с чл. 298, ал. 1 като със сила на пресъдено нещо съдът вече се е произнесъл по същото искане и на същото основание между същите страни. Прието е, че е правно ирелевантно описанието на процесния имот в новата искова молба като „тото-пункт”, а не „магазин”, както е описан във влезлите в сила решения, тъй като недвижимият имот се характеризира не с наименованието си, а с площта, местонахождението и границите си. Изложени са мотиви, че страните по посочените решения и тези по настоящото дело са едни същи – на страната на ответника-ДП „Български спортен тотализатор”, а ищцата е участвала в производството по делата и е обвързана от влезлите в сила съдебни актове както лично, така и в качеството си на наследник на починалите си родители на основание чл. 298, ал.2 ГПК. Прието е, че в съответствие с изискванията на чл. 130 ГПК, първоинстанционният съд при проверка допустимостта на иска, е констатирал, че същият е недопустим, поради наличие на абсолютната отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, а именно сила на пресъдено нещо и на основание чл. 299, ал. 2 е прекратил повторно заведеното дело.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, Върховният касационен съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК /редакция преди изм. ДВ, бр. 86/2017 г., във вр. с § 74 ПЗР ЗИДГПК/.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателката твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора въпроси, произнасянето на касационния съд по които би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тези въпроси са следните: 1. „Следва ли индивидуализацията на недвижим имот при предявен иск по чл. 108 ЗС да се извърши по действащия план на населеното място“; 2. „Следва ли индивидуализацията на недвижим имот при предявен иск по чл. 108 ЗС да се извърши по реда на чл. 60, т. 1-7 ЗКИР“; 3. „Допустим ли е иск ако индивидуализацията на недвижим имот не се извърши по чл. 60 ЗКИР с исковата молба или ако ищецът твърди, че спорното право обхваща друг имот извън обхвата на силата на присъдено нещо по друго гражданско дело“.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви, формулираните от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Същите не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и не са намерили отражение при постановяване на съдебния акт, както и не кореспондират с установеното по делото. Изводът, че предявеният ревандикационин иск е недопустим, поради формирана сила на пресъдено нещо с влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, е направен след цялостна преценка на изложените в исковата молба фактически твърдения и на постановеното с влезлите в сила съдебни актове, като е формиран правен извод за пълен субективен и обективен идентитет на правния спор. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК /в редакцията преди ДВ бр. 86/2017 г./, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Наред с това не са изложени и релевантни доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, които предпоставки относно поставените въпроси липсват. Тези въпроси имат отношение към редовността на исковата молба по искове за собственост, а не към допустимостта на иска като по тях е налице константна и непротиворечива съдебна практика, съгласно която недвижимите имоти се индивидуализират чрез посочване на вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта – идентификатора на имота, като съществените белези са границите и регулационният статут на имота, а другите белези са съпътстващи. Съдебната практика приема, че в исковата молба следва да се посочат актуалните индивидуализиращи белези на имота като ако в хода на съдебното производство настъпят промени в режима на регулация, според които имотът има различни от посочените в исковата молба статут, номер и граници, това несъответствие съставлява нередовност на исковата молба и съдът следва да остави исковата молба без движение и да поиска от ищеца да индивидуализира процесните имоти, като посочи актуалните им статут и граници по действащите кадастрални планове и карти. След постановяване на съдебното решение по спора, последващи промени в действащите регулационен и кадастрален план, не могат да обосноват допустимост на нов иск за собственост за същия имот, но вече индивидуализиран с новите му актуални белези.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 648 от 09.03.2017 г. по ч. гр. д. № 331/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 648/09.03.2017 г. по ч. гр. д. № 331/2017 г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: