3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№47
С., 02,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 555/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение №20 от 17.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на В. апелативен съд.
Ответникът по касация- Л. В. Г. от[населено място] е на становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 т.3 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че обжалваното решение попада в приложното поле на касационно обжалване, тъй като били налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочил е, че наличието на противоречие в становищата на членовете на състава постановил обжалваното решение, относно тълкуването и прилагането на закона / неуточнен/, изразено в особеното мнение на член на състава „ характеризира приложение на правна норма, която е неясна и се тълкува и прилага противоречиво от членовете на съдебния състав”. Посочено е още, че мотивите, обективирани в особеното мнение, напълно се споделяли от касатора, след което е изложено поддържаното от него становище по правните характеристики на предпоставките на нормата на чл.60, ал.2 ТЗ, които и страната е квалифицирала като неправилност и необоснованост на изводите на съда. Направен е извод, че с оглед изхода на делото „ тези въпроси” / непосочени/ били съществени по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Лаконично е отбелязано и това, че се касаело до разпоредба / непосочена/ която била неясна и се налагало да бъде тълкувана. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Твърденията за необоснованост и неправилност на решението, в контекста на становището на страната по спора са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Освен това ирелевантно е и изразеното особено мнение във връзка с основателността на иска на член от съдебния състав, тъй като хипотезите, при които се допуска до касационно обжалване решението на въззивния съд са лимитивно очертани и не включват такова основание, а различното разбирането на член на съдебния състав по осъществените по спора факти и правните изводи въз основа на тях не съставлява практика по смисъла на цитирания текст- арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1 /2009г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито лаконично посоченото, че отговора на поставен фактически въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.Не съставлява довод в тази насока и субективно очертаното разбиране на касатора относно приложението на чл.60, ал.2 ТЗ, свързано с оплакванията му за неправилност на изводите на съда, тъй като липсва обосноваване на обективна непълнота или неяснота на нормата довела до противоречивото й прилагане и формиране на противоречива съдебна практика, респективно налагаща нейното тълкуване.Освен това нормата на чл.60, ал.2 ТЗ е достатъчно ясна, тъй като систематично е свързана с прехвърлянето на фирма и регламентира именно такава хипотеза не само при прехвърлянето на фирмата на трето лице но и при поемането й от един от наследниците на едноличния търговец.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на В. апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касация не е поискал и не е установил да е направил разноски в настоящето производство, поради което такива не му се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №20 от 17.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: