О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 755 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Б. М. против решение № 35/22.03.2010г. по гр.д.№ 42/2010г. на Търговищки окръжен съд в частта, с която е отменено частично решението по гр.д.№ 413/2009г. на РС – Омуртаг и е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС в осъдителната му част. С обжалваното решение е признато за установено по отношение на М. Е. А., че ксатора М. Б. М. е собственик на част от дворното место, съставляващо п.ХІ-129 в кв.7 по устройствения план на[населено място], [община], върху която площ попада западната част от паянтовата къща на ответника, построена в имот 348, отразена източно от западната регулационна граница на п. ХІа-348, която площ е предадена по регулация към УПИ ХІ-129 от кв. 7 по регулационния план от 1965г. Отхвърлен е иска за предаване владението върху описаната част от паянтовата къща и попадащото под нея дворно место.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 110 от З. /отм/ и чл. 280 от ППЗТСУ, за допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не се е произнесъл за останалата част от дворното место, която не попада под къщата и която не е терен по смисъла на чл. 64 от ЗС.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса при предявяване на иск по чл. 108 от ЗС от собственика на парцела, към който се придава по регулация застроена част от дворно место и регулационните отношения са уредени за терена, следва ли съдът да постанови ревандикация на застроената част от дворното место и постройката върху него и на останалата незастроена площ. Касаторът се позовава на всички основания по чл. 280, ал.1 от ГПК, като счита, че изводите на въззивния съд са в противоречие с ТР № 3/1993г., решение № 578/18.03.1996г. по гр.д.№ 1744/95ІV гр.о. и решение № 1957/01.11.1995г. на ІV гр.о.
Ответникът по касация оспорва жалбата и счита, че касатора следвало да иска допълване на решението до пълния размер на придаваемата по регулация площ 580 кв.м., ако счита, че тя следва да се ревандикира.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е безспорно установено следното: Ищецът е собственик на УПИ ХІ-129 от кв. 7 по плана на[населено място], към който по плана от 1865г. са предадени 580 кв.м. от имот 348. Върху малка част от това место попада западната част от къщата, построена в имот 348 на ответника. Къщата на ищеца е строена на калкан с къщата на ответника. За придаваемото место от 580 кв.м., оценено и изплатено с кв. № 554/2 от 01.04.1983г. е издаден н.а. № 84,т.І от 1983г. От имот 348, собственост на ответника са се предавали към парцел ХІ-129 на ищеца 130 кв.м., ведно с постройка върху него, които също са оценени, изплатени и за тях ответника се е снабдил с нот. акт № 200,т.І/1983г. По делото е безспорно, че ответника ползва къщата, построена в имот 348, частично попадаща в западната си част в п.ХІ-129 от кв. 7.
Възивният съд е приел, че ищеца е собственик на цялото придаваемо по регулация место от 580 кв.м., включително и на терена под частта от къщата, попадаща в собствения му парцел, но поради това, че построяката не е била оценена, съдът е приел, че ищеца не е станал собственик на тази част. Съдът е прел, че на основание чл. 64 от ЗС ответникът може да ползва терена под къщата, поради което не дължи ревандикацията му. Алтернативно са изложени съображения, че дори да се приеме, че частта от къщата, попадаща в парцела на ищеца е станала негова собственост, то би възникнала съсобственост, която също изключва ревандикацията на терена под нея.
Поставеният въпрос “при предявяване на иск по чл. 108 от ЗС от собственика на парцела, към който се придава по регулация застроена част от дворно место и регулационните отношения са уредени за терена, съдът следва ли да постанови ревандикация на застроената част от дворното место и постройката върху него и на останалата незастроена площ само частично” има отношение към спора. С исковата молба ищецът е предявил иск само за частта от придаваемото место, върху което попада частта от къщата на ответника. Това не е изрично описано в решението на РС. Във въззивното решение обаче предмета на иска е посочен точно –застроената част от придаваемото по регулация место към УПИ ХІ-129 от кв. 7, върху който попада частта от къщата на ответника. В този смисъл незастроената част от придаваемото по регулация место не е била предмет на иска по чл. 108 от ЗС.
В съответствие с ТР № 3/1993г. на ВС, въззивната инстанция е приела, че ищецът е собственик на цялото придаваемо по регулация место от 580 кв.м. Частта от къщата, попадаща в това место не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост и ищеца не може да придобие тази част. Поради това, тя не е била оценена и ответникът има право да я държи до съществуването й. Изводът на възивния съд в този смисъл е в синхрон с приетото в Р № 578/18.03.1996г. по гр.д.№ 1744//95Іг. та ВКС, V гр.о., според което собственика, от който се отнема терен и постройки и се придават по регулация има право на задържане до заплащане на обезщетението за тях.
Вярно е, че ищецът е собственик на придаваемото место, включително и на частта под сградата на ответника, попадаща в очертанията на собствения му парцел. И в този смисъл приетото от възивния съд не е в противоречие с Р № 1957/01.11.1995г. Това решение приема, че иска за собственост се води по действащия регулационен план без оглед на това дали в кадастралния план към него е допусната грешка. Това решение не разглежда въпроса за терен, придаващ се по регулация, който е под постройка, която не може да бъде ревандикирана, тъй като само малка част от нея попада в съседния парцел.
Представеното решения на П. окръжен съд от 03.12.2009г. по гр.д.№ 804/2009г. е неотносимо към предмета на спора, тъй като то разглежда въпроса за ревандикация на терен под незаконна постройка, а не е доказано по делото, че къщата на ответника е незаконен строеж.
По изложените съображения не са налице основанията по чл. 280, ал.1 1 т. 1 и 2 от ГПК, защото въззивното решение, по поставения въпрос не противоречи на задължителна съдебна практика, а съдът не констатира и противоречива такава. Основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, тъй като по въпроса има съдебна практика, и тя не се нуждае от коригиране.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35/22.03.2010г. по гр.д.№ 42/2010г. на Търговищки окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. Б. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: