5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 25,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………и с участието на прокурора………………….…………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 83 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4998 от 23.ХІІ.2010 г. на [фирма]-София, подадена против въззивното решение № 191 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 18.Х.2010 г., постановено по т. д. № 70/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 59 на Плевенския ОС от 4.V.2010 г. по т. дело № 230/08 г.: за отхвърляне частичния иск на това д-во с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу [фирма]-гр. П., с предмет присъждането на сума в размер на 29 000 лв. по т.нар. „договор за извършване на дадена работа” от 1.І.2009 г., като част от общо претендираното по тази сделка парично вземане в размер на 86 200 лв.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който този предявен като частичен осъдителен иск срещу ответното [фирма]-гр. П. да бъде уважен в размер на търсената сума от 29 000 лв., представляваща част от цялото претендирано вземане в размер на 86 200 лв. или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК д-вото касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 834/29.ХІ.1999 г. на ІV-то г.о., постановено по гр. д. № 406/91 г., по материалноправния въпрос дали в процесния случай подаването на исковата молба в първостепенния съд било най-късният възможен момент, до който ответното по иска плевенско д-во възложител е могло да изпълни поетото със спогодбата от 29 юли 2009 г. парично задължение и така да осуети нейното разваляне. Също в противоречие с практиката на ВКС, изразена в цитирани и приложени общо 4 определения на отделни негови състави от ГК и ТК, постановени по разгледани през 2009 г. и 2010 г. дела, било произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакуваното решение по процесуалноправния въпрос дали при наличието на разписка, оформена от служител на съответната куриерска фирма за връчване „при отказ” на поканата до ответното д-во за разваляне на процесната спогодба от 29.VІІ.2009 г., можело да се заключи, че редовно връчване всъщност липсва, понеже в нея нямало отразяване на вида на пратката и съдържанието й. Докато от значение за точното прилагане на ЗЗД „и на всички нормативни актове, регулиращи гражданските правоотношения”, а също и за развитие на правото, но и за „усъвършенстване на законодателството”, било произнасянето на въззивната инстанция по следните материално- и процесуалноправни въпроси: 1/ За процесната спогодба от 29.VІІ.2009 г. като вид признание от страна на ответното по иска търговско д-во за наличието на негово „първично” парично задължение, произтичащо от първоначалния договор между страните по спора, сключен на 1.І.2009 г.; 2/ За възможността при връчването на извънсъдебни книжа, като покана за разваляне на двустранен договор, по аналогия да се прилага разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК; 3/ За възможността решаващият съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства – без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля или въобще не ги кредитира.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки присъждане на разноски за пр-вото по чл. 288 ГПК в размер на сумата 800 лв., представляваща платено възнаграждение за един адвокат.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли предявеният като частичен осъдителен иск на търговеца настоящ касатор, действал като изпълнител по договора от 1.І.2009 г., въззивната инстанция е приела, че предприетото негово разваляне по взаимно съгласие на страните /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД/, оформено като тяхна спогодба от датата 29 юли с.г., необратимо е произвело целеният с нея потестативен ефект, който поради това не може да бъде дерогиран с факта на друго, последващо нейно неизпълнение. Изрично Великотърновският апелативен съд е посочил в мотивите към решението си, че процесната спогодба представлява „самостоятелен договор, независимо, че се сключва по повод на правоотношение, възникнало от друг договор, тя има конститутивно действие и представлява самостоятелно правно основание за възникване, изменение и прекратяване на правоотношения”, а дори и да се приеме, че тя на свой ред е била надлежно развалена с редовно получена от възложителя по първия договор покана, респ. с исковата молба от 17.ХІ.2009 г., това – предвид уговореното периодично изпълнение на неговото парично задължение с девет последователни погасителни вноски, не би могло да има обратно действие /арг. чл. 88, ал. 1 ЗЗД/. Именно това е бил релевантният правен въпрос, включен в предмета на спора по делото, решен с атакуваното въззивно решение. Следователно нито редовността на покана за разваляне на спогодбата от 29 юли 2009 г., за която данните по делото са, че е била изпратена по куриерската фирма „С.”, нито евентуалната заместваща поканата роля на исковата молба, имат естеството на правни въпроси от значение за изхода по това дело. Няма такова качество и последния от формулираните в изложението на касатора към жалбата му процесуалноправен въпрос, тъй като той е идентичен с оплакването му за наличие на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК: съществено нарушение на процесуални правила досежно преценката на доказателствения материал. В заключение, релевираният от касатора материалноправен въпрос за процесната спогодба – като вид признание от страна на ответното д-во на негово първично парично задължение, следващо от прекратения с нея първоначален „договор за извършване на дадена услуга”, не е бил такъв от значение за изхода на делото, щом не е спорно присъщото на тази спогодба преобразуващо действие спрямо същия дълг.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 от същия процесуален закон, търговецът касатор ще следва да заплати на ответното по жалбата му плевенско д-во сума в размер на 800 лв., представляваща равностойността на действително направените разноски за един негов адвокат по изготвяне на отговор по касационната жалба съгласно чл. 287, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 18.Х.2010 г., постановено по т. д. № 70/2010 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], вх. „А”, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 800 лв. (осемстотин лева) представляваща разноски на последното за възнаграждението на един негов адвокат, направени в производството по чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 83 по описа за 2011 г.