О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 25.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.11.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2032/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3104/01.03.2017г.,подадена от С. В. П.,чрез пълномощника й адвокат С. С.,против решение №ІІІ-1 от 31.01.2017г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1860/_2016г. по описа на същия съд,с което:
-отменява решение №1084/04.07.2016г.,постановено по гр.д.№4387/2015г. по описа на Районен съд [населено място],в частта,с която съдът е отхвърлил иска,предявен от К. Н. П. срещу С. В. П. за обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствения недвижим имот,за горницата от 1725 лева до пълния предявен размер от 9000 лева,като вместо него постановява:осъжда С. В. П. да заплати на К. Н. П.,сумата от 7 275 лева,представляваща обезщетение от лишаване от ползване на съсобствения имот на страните за периода от 07.03.2011г. до 07.03.2016г.,ведно със законната лихва върху посочената главница,начиная от 07.03.2016г. до окончателното плащане,като потвърждава решението в останалите му обжалвани части.
-отменява допълнително решение №1385/20.09.2016г. постановено по гр.д.№4387/2015г. по описа на Бургаски районен съд,в частта,с която съдът е прекратил производството по делото,касаеща искането по член 344,ал.2 ГПК,като вместо него постановява:осъжда С. В. П. да заплаща на К. Н. П.,по реда на член 344,ал.2 ГПК месечно обезщетение за разпределяне ползването на делбения имот,описан в решението,с предназначение жилище,апартамент с площ 81,80 кв.м,ведно с прилежащите избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,в размер на 150 лева,начиная от влизане в сила на настоящия съдебен акт до окончателното извършване на делбата,като потвърждава решението в останалата му част.
Предмет на касационната жалба е частта от въззивното руешение,с която е уважена претенцията на ищеца К. Н. П. по член 31,ал.2 ГПК-за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в посочения период от време в размер на 9000 лева,в частта,с която потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на претенцията на С. В. П.,за осъждане на К. Н. П.,на основание член 61,ал.2 ЗЗД,за заплащане на 1/2 иделна част от увеличената стойност на делбения имот,вследствие на извършените от ней подобрения,за горницата от 2 146,40 лева до пълния предявен размер от 10 867,96 лева,като се иска неговата отмяна,както и постановеното с допълнителното решение на въззивния съд за осъждане на С. В. П. да заплаща на К. Н. П.,по реда на член 344,ал.2 ГПК месечно обезщетение за разпределяне ползването на процесния имот в размер на 150 лева,считано от влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване на делбата,като недопустимо,респективно неоснователно и недоказано.
Ответникът по касационната жалба К. Н. П.,чрез пълномощника си адвокат Г. С. Гарова,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,относно обжалваната част от въззивното решение,свързана с претенцията по сметки,предявена от К. П.,на основание член 31,ал.1 ЗС,съдът е приел същата за основателна и доказана в пълен размер.Съдът е констатирал,че с решение по гр.д.№72/2010г. по описа на Бургаски районен съд,влязло в сила на 25.08.2010г., е предоставено ползването на семейното жилище на страните/процесния апартамент/ на съпругата С. П.,която е следвало да упражнява родителските права спрямо роденото от брака им дете,като при тази хипотеза,когато съсобственият имот е семейно жилище и при прекратяване на брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване между него и другия съсобственик възникват отношения ,сходни на наемните,без да се дължи наем за ползваната жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца,като без значение е дали имотът се ползва или не от страната на която е предоставен.Съдът е посочил,че в този случай наемът за ползване на жилището се дължи по силата на съдебния акт,с който се предоставя ползването на съсобствения имот,независимо от отправянето на покана по член 31,ал.2 ЗС,като в тази връзка се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията предвидени в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК/в редакцията му до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът заявява,че /цитирам/:
„ .Материалноправните въпроси,по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с практиката на ВКС:
Въпросите са свързани с приложението на чл.31,ал.2 от ЗС и чл.57 от СК.”,
след което следват касационни оплаквания за неправилни изводи на въззивния съд,довели до нарушение на материалния закон при постановяване на решението.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно,правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
В тази част от изложението на касатора липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а напротив в същото се съдържат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията по член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това е така,защото преценката за правилността на обжалвното въззивно решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Върховният касационен съд намира,че следва да се допусне частично до касационно обжалване въззивното решение,съгласно предвиденото в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,с което е прието,че ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос,по който се е произнесъл въззивният съд,различен от посочения от самия касатора,освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение.В настоящия случай, касационното обжалване следва да се допусне с оглед евентуалната недопустимот на въззивното решение,в частта му,с която се осъжда С. В. П. да заплаща на К. Н. П.,по реда на член 344,ал.2 ГПК месечно обезщетение за разпределяне ползването на делбения имот,описан в решението,в размер на 150 лева,начиная от влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване на делбата.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-1 от 31.01.2017г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1860/2016г. по описа на същия съд,в частта му,с която се осъжда С. В. П. да заплаща на К. Н. П.,месечно обезщетение за разпределение ползването на делбения имот,описан в същото,в размер на 150 левао,начиная от влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване на делбата.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата му обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЕЖЕНИЕ касационната жалба.
Да се уведоми касатора С. В. П.,лично и чрез пълномощника й адвокат С. С.,в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС такса в размер на 50 лева,като представи документ за внасянето й по делото,в противен случай жалбата ще й бъде върната.
След изтичане на срока делото да се докладва за прекратяване или насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: