О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
С., 26.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2662/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на М. С. М. – от [населено място] срещу Определение № 139 от 11.07.2016 г. по в.ч.т.д. № 217/ 2015 г. на АС -Велико Търново, с което е потвърдено Определение №8 от 19.02. 2015 г. по т.д.№ 1476/2013 г. на ОС -Велико Търново за прекратяване производството по делото поради недопустимост на иска, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят коментира съображенията, изложени в определението, обосновава, че исковата молба по делото е депозирана след изтичане на преклузивния срок по чл. 415 ал.1 ГПК и че Банката е следвало незабавно при образуване на делото, да предприеме действия по оттегляне или отказ от иска по т.д.№ 103/ 2013 г. на ОС – Търговище, което не е сторила, а изрично е подържала иска по настоящото дело – образуването и воденето на две дела от Банката срещу М. С. М. е недопустимо, затова счита, че следва съдът да прекрати делото и върне исковата молба и да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д.№ 3135/2011 г. на РС – Горна Оряховица.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи въпросите: 1.Може ли въззивният съд да не се произнесе по определение на ВКС, с което делото му е върнато, включително по дадените му задължителни указания; 2. Как се доказва, че искът по чл. 422 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК и следва ли въззивният съд служебно да следи за спазване на срока; 3.Нарушено ли е разрешението, дадено в т.2 на ТР №6/2013 г. на ВКС, ОСГТК относно доказването на предявяване на иска в срок, приложимо и към аналогичната разпоредба на чл. 415 ал. 1 ГПК; 4. Дължи ли въззивният съд произнасяне по искова молба, депозирана след срока по чл. 415 ал. 1 ГПК. Жалбоподателят описва развитието на делото и допуснатите от съда нарушения по всеки от поставените въпроси, счита, че съдът не е съобразил дадените от ВКС указания в Опр.№248/02.06.2016 г. по ч.т.д.№ 2/2016 г. на І т.о. и разрешението в т.2 на ТР №6/2013 г. на ВКС, ОСГТК и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – Гърция, [населено място], чрез клона „А. банка – клон България” – [населено място] оспорва същата, като неоснователна, като поддържа, че изложените въпроси се отнасят до възприемане от съда на фактическите обстоятелства по делото и че жалбоподателят не е посочил кое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК счита за приложими, като цитираното ТР на ОСГТК е по въпросите за обезпечението и е неприложимо в случая. Възразява, че поставените въпроси не са обсъждани в обжалваното определение и че са неоснователни изложените в жалбата твърдения, като обстойно обосновава, че искът по настоящото дело е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, както и че искането за обезсилване на издадената заповед и изпълнителен лист е недопустимо.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение за прекратяване производството по делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено Определение №8 от 19.02.2015 г. по т.д.№1476/2013 г. на ОС – Велико Търново, с което производството по делото по иска на [фирма] – Гърция, [населено място], чрез клона „А. банка – клон България” – [населено място] срещу М. С. М. – от [населено място] за установяване вземане по Договор за кредит от 30.07.2008 г., по който ответникът е поръчител, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение солидарно срещу кредитополучателя и поръчителите по ч.гр.д.№ 3135/2011 г. на РС-Горна Оряховица, е прекратено поради недопустимост на иска. Изложени са съображения, че с влязло в сила решение по т.д.№ 103/2013 г. на ОС-Търговище е уважен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване вземане по същия договор на Банката срещу кредитополучателя и поръчителите, един от които е М. С. М., следователно спорът за установяване на вземането е решен и е недопустимо пререшаването му.
С оглед изложеното, по формулираните от частния жалбоподател въпроси 1, 2 и 4 няма произнасяне в обжалваното определение, поради което същите не са релевантни за делото – както и да се решат, това няма да се отрази на определението за прекратяване на основание чл. 299 ал. 1 и 2 ГПК поради решаване на спора по друго дело с влязло в сила решение. Въпрос 3 също няма отношение към спора; разрешението, дадено в т.2 на ТР №6/14.03. 2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК се отнася за доказването на спазен срок за предявяване на бъдещ иск по чл. 390 ГПК и няма приложение в случая.
Следва да се отбележи и че с изведените правни въпроси и без да посочи кое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т.3 ГПК поддържа да е налице, жалбоподателят фактически цели да обоснове оплакванията си за неправилност на определението. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д.№1/2009 г., приложимо и за частните касационни жалби, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, която не може да бъде ревизирана по повод на искане за допускане на касационно обжалване. Формулираните въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280 ал. 1 ГПК, съставляват оплаквания за неправилност и не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поради изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 139 от 11.07.2016 г. по в.ч.т.д. № 217/ 2015 г. на АС -Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: