О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 27.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 31 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Ж. И. К. срещу разпореждане от 03.11.2016г. по ч.гр.дело № 2646/2016г. на Апелативен съд София, за връщане на частната му касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно определение № 2676/ 28.07.2016г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и иска отмяната му, тъй като в него не е посочен номер на акта и на делото. Поддържа, че е изпълнил в срок дадените указания от съда за внасяне на държавната такса.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадени е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен актове, но разгледана по същество е неоснователна.
Софийски апелативен съд е върнал с разпореждане от 11.11.2016г. частната касационна жалба, подадена от К., като е приел, че не са изпълнени в срок дадените от съда указания за представяне на изложение на основанията за допускане до касация на определението на въззивната инстанция, съобщени на страната чрез процесуалния й представител – адв. Б., на 17.02.2016г.
Разпореждане е правилно.
Обжалваният акт е постановен от Апелативен съд София по ч.гр.д. № 2646/2016г. по описа на съда, тъй като с него се връща постъпила частна касационна жалба срещу въззивното определение именно по това дело. Техническият пропуск да се посочи номера на делото в текста на разпореждането е отстраним по реда на чл.247 ГПК, поради което този порок по не води до неправилност на акта.
За разпорежданията, по арг. на чл.279 ГПК, съответно се прилагат правилата на ГПК за определенията, поради което на основание чл.254, ал.2 ГПК, доколкото номерът на определението / разпореждането не е част от законоустановеното му съдържание, непосочването му не представлява порок на акта.
Частният жалбоподател е отстранил само част от указаните от съда нередовности на частната касационна жалба – внесъл е дължимата по нея държавна такса. Останалата част от дадените от въззивния съд указания на частния касатор – за представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, които заедно с последиците от неизпълнението им са редовно съобщени на процесуалния представител на страната, не са изпълнение в указания от съда срок, поради което е осъществено основанието по чл.262, ал.2, т.2 ГПК вр. чл.275, ал.2 ГПК за връщане на частната касационна жалба.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.11.2016г. по ч.гр.дело № 2646/2016г. на Апелативен съд София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.