3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
С., 28.01.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 254 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Г. Г. срещу тази част от Решение № 1833 от 24.11.2011 год. по гр.д.№ 2855/2011 год. на Софийски апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна жалба на Г. срещу Решение от 14.07.2011 год. по гр.д.№ 6268/2010 год. на Софийски градски съд, съставът на САС я е приел за частично неоснователна. Отменил е частично решението на СГС в отхвърлителната му част и е присъдил на Г. още 7500 лв. Потвърдил е първоинстанционния акт в частта с която искът е за сумата над 22500 лв., приемайки, че дължимото на Г. от ЗК [фирма] застрахователно обезщетение не следва да надвишава посочената сума и до претендирания размер от 50000 лв. Изменил е първоинстанционното решение в частта относно размера на обезщетението за забава и разноските. В частта с която искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на Г. срещу ЗК [фирма] е приет за основателен, въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Искането е за касиране на решението на САС в частта с която е приел, че искът е неоснователен за сумата над 22500 лв. и до предявения размер от 50000 лв.
Ответникът по касация ЗК [фирма] е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който се съдържа становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Застрахователното дружество е изразило при условията на евентуалност и становище по жалбата, считайки я за неоснователна.
Третото лице помагач на ответника М. И. И. не изразява становище.
Малолетният ищец Е. Г. (род.1999 год.) е пострадал в резултат на ПТП на 14.04.2010 год., вина за което има и водачът л.а”Ф.” с ДК [рег.номер на МПС] . Причинена му е била контузия на главата. Извършена била хирургична обработка и шев на раната в дясната челна област. Търпял интензивни болки и страдания за период от около 20 дни. Имал посттравматично главоболие. За в бъдеще прогнозата била неясна относно това, могат ли да се проявят по-късни усложнения. Позовавайки се на това, че автомобилът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК [фирма], Е. Г., чрез своите родители и законни представители, е предявил пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди в размер на 50000 лв.
Теза на ответника, подържана пред първата инстанция е била за съпричиняване на вредоносния резултат, както и, че претендираното обезщетение е със завишен размер. Същото становище е изразил и конституираният като трето лице помагач на ответника М. И..
Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на 15000 лв., приемайки 50% съпричиняване на вредоносния резултат. Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на САС е присъдил още 7500 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди и е потвърдил първоинстанционния акт в останалата му отхвърлителна част, поради това, че е счел, че степента на съпричиняване от страна на пострадалия е 25%.
В касационната жалба се съдържат доводи по прилагането на чл.52 ЗЗД. В молба от 20.01.2012 год., имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретен обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът сочи, че разглеждането на спора ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – уеднаквяване практиката на съдилищата при прилагането на критериите за справедливост при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
Съдебният състав счита, че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, не може да има унифициране на критериите за справедлив размер на обезщетението. Ако съдилищата не са мотивирали изводите си относно размера на присъжданите обезщетения, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Не би могло, обаче, да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД по отношение размера на обезщетението. Критериите са специфични за всеки отделен случай и съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, естеството на увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и последици и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1833 от 24.11.2011 год. по гр.д.№ 2855/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.