О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София 29.01.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.д. № 28 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С разпореждане от 28.09.2009 г., постановено по гр. д. № 191/2009 г. на Смолянския окръжен съд е върната касационната жалба вх. № 3097/04.08.2009 г., подадена от Р. И. Д., А. М. Т., В. М. Б., А. С. К. , Р. С. К. , Н. Т. Б. и С. И. Б. , чрез адв.пълномощника А. Б. срещу решение № 169/02.07.2009 г. по гр.дело № 191/2009 г. на Смолянския окръжен съд, като недопустима.
Срещу постановеното разпореждане в срок е подадена частна жалба от Р. И. Д., А. М. Т., В. М. Б., А. С. К. , Р. С. К. , Н. Т. Б. и С. И. Б. , чрез адв. пълномощника А. Б. По съображения, изложени в частната жалба молят да се отмени обжалваното разпореждане, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което подадената касационна жалба се върне на СмОС за администриране по реда на чл. 285 от ГПК. Според жалбоподателите не съществува възможност по делото да се представи актуална данъчна оценка на процесните имоти, тъй като са продадени на трети-неучастващи по делото лица, че поради естеството на предявения иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ обжалваемия интерес не следва да се преценява на основание данъчната оценка на спорните имоти.
В писмен отговор по чл. 276,ал.1 от ГПК ответниците по частната жалба са изразили становище за неоснователността й.
Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
За да върне касационната жалба, като недопустима въззивният съд е приел, че обжалваемият интерес е под 1000 лв., като е взел предвид представените доказателства от жалбоподателите за данъчна оценка на спорните имоти, която е общо в размер на сумата 32 лв. С оглед на това на осн.чл.280,ал.2 от ГПК съдът е приел, че въззивното решение на СмОС не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 от ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения с обжалваем интерес над 1000 лв. Проверка за наличието на тази предпоставка, според чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК се извършва от въззивния съд. В производствата по оценяеми искове обжалваемият интерес подлежи на остойностяване, тъй като предмет на защита е право, което има определена цена или съответно определяема цена. В производства, по които предмет на защита е право, което поради естеството си не може да бъде остойностено по установените правила в чл.68-70 от ГПК не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 280,ал.2 от ГПК, какъвто е и настоящият случай.
Касационната жалба на ответниците по иска, която е върната с обжалваното разпореждане е подадена срещу решение № 169/02.07.2009 г. по гр.дело № 191/2009 г. на Смолянския окръжен съд. С посоченото решение е отменено решение № 537/28.01.2009 г. по гр.дело № 1091/2007 г. на Районен съд гр. С. и вместо него е признато за установено по предявения иск с пр.осн. чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, че наследодателя на страните Ш, починал на 07.02.1967 г. към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. е бил собственик на шест имота, подробно описани в решението, представляващи земеделска земя, находящи се в землището на с. М., Смолянска област. Предмет на делото е иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че общият наследодател на страните е бил собственик на спорните имоти към момента на образуване на ТКЗС през 1958 година. По предявения иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ в хода на делото следва да се установи принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти към минал момент. Поради естеството на установяваното право съдът приема, че същото няма парична оценка по смисъла на чл.68 от ГПК. Именно с оглед установяването на право на собственост към минал момент не следва цената му към настоящия момент да обуславя паричната оценка на правото и правният интерес от обжалване. Дори и да се приеме, че претендираното с иска право подлежи на остойностяване следва да се вземе предвид съображението, че понятието „обжалваем интерес” не е дефинирано в закона. В производство като настоящото – установяване на право на собственост към отминал момент обжалваемият интерес не следва да се преценява на основание данъчната оценка на процесните имоти към настоящия момент, а следва да се вземе предвид действителната им стойност. Най-близо до нея е пазарната цена. Видно от приложения нотариален акт № 174/2006 г. на нотариус с район на действие СмРС към молбата на жалбоподателите от 25.09.2009 г., подадена в указания им от въззивния съд едноседмичен срок пазарната цена на спорните имоти е в размер общо на сумата 13 708 лв. Следователно обжалваемият интерес на подалите касационна жалба страни е над 1000 лв.
Като взема предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото следва да се върне на Смолянския окръжен съд за администриране на подадената касационна жалба вх. № 3097/04.08.2009 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
О. разпореждане, постановено на 28.09.2009 г. по гр. д. № 191/2009 г. по описа на Смолянския окръжен съд и
В. делото на Смолянския окръжен съд за администриране на подадената от Р. И. Д., А. М. Т., В. М. Б., А. С. К. , Р. С. К. , Н. Т. Б. и С. И. Б. , чрез адв.пълномощника А. Б. касационна жалба вх. № 3097/04.08.2009 г. срещу решение № 169/02.07.2009 г. по гр. д. № 191/2009 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: