О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 29.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 6919 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. З. против определение № V-1711/24.06.2014г. по гр.д.№ 529/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от нея молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение по същото дело в частта за разноските. С молбата е поискала присъждане на деловодни разноски за две инстанции в размер на 5040 лв.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила. Счита, че щом възивната инстанция е определила дяловете на съделителите и по тях се е спорело, то е следвало на основание чл. 78 ГПК дай се присъдят разноски, а нормата на чл. 355 ГПК е неприложима в този случай, Тя се прилага само, когато първата инстанция определя квотите.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение за оставяне на молба по чл. 248 ГПК без уважение е, за което се предвижда изрично обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С възивното решение № V-37 от 16.05.2014г. по гр.д.№ 529/2014г. не са присъдени разноски на никоя от страните. С молба от 02.06.2014г. С. З. е поискала присъждане на разноски за първа и въззивна инстанция предвид уважаване на предявения от нея иск за делба в общ размер 5040 лв.
С обжалваното определение, съдът е приел, че молбата е неоснователна тъй като се прилага специалната норма на чл. 355 ГПК, според която страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете си, а по съединените искове в делбеното производство се заплащат разноски съобразно чл. 78 ГПК.
Определението е неправилно.
Производството по съдебна делба е особено исково производство. Процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес във всичките му форми. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Отговорността на разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. Ответникът по иск за делба не дава повод за предявяване на този иск /макар че и това е възможно/, а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество – те са и ищци и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове – например по сметки, тъй като те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Изложеното обаче се отнася за производството пред първата инстанция.
Когато се развие производство по въззивно, или касационно обжалване, страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството. Подадената жалба може да е основателна, или неоснователна, т.е. зависи от поведението на страната, поради което се присъждат разноски по правилата на чл. 78 ГПК.
В случая молителката е претендирала и доказала направени деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1850 лв. /1800 лв. по договор за правна помощ на л. 95 от делото на БОС и 50 лв. платена държавна такса/. Въззивната жалба не е уважена изцяло. Решението е потвърдено в частта, с която са отхвърлени исковете за същия имот по отношение на К. А., А. А. и ЕТ-Р.-Р. Х. и „К. 2000 О., Е. Х. и [община]. Тези съделители не отговарят за разноски за възивното обжалване. Предвид частичната основателност на жалбата, размера на разноските следва да се редуцира до 1250 лв. Разноските са дължими от съделителите, по отношение на които е уважен иска за делба от възивната инстанция: Т. П. Г., М. Я. С., Д. Я. Ц., З. Я. Д., Р. С. Х., и ЕС енд ЕЙ” О.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № V-1711/24.06.2014г. по гр.д.№ 529/2014г. на Бургаски окръжен съд и вместо това постановява:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК решение № 5-37 от 16.05.2014г. по гр.д.№ 529/2014г. на Бургаски окръжен съд, като ОСЪЖДА Т. П. Г., М. Я. С., Д. Я. Ц., З. Я. Д., Р. С. Х., и ЕС енд ЕЙ” О. да платят на С. П. З. деловодни разноски за въззивно обжалване в размер на 1250 лв.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ