О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 29.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 224 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. К. против разпореждане № 9212 от 2.11.2018 г., постановено по ч.гр. д. № 683 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната молбата и за отмяна на влязло в сила решение № 962 от 14.7.2017 г. по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че не е в правомощието на този съд да върне молбата за отмяна с разпореждане само на съдията-докладчик, а не с акт на целия състав. Единствено ВКС е компетентен да откаже да образува производство и да върне молбата за отмяна. Такава проверка вече е била извършена от Председателя на Четвърто ГО на ВКС и е било прието, че молбата на М. К. отговаря на изискванията за допустимост. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и молбата за отмяна на влязлото в сила решение да бъде разгледана по същество.
Ответниците по частната жалба А. и Г. Ф. я оспорват и молят тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване разпореждане, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.306, ал.3, изречение първо и чл.306, ал.2 от ГПК молбата за отмяна на влязло в сила решение се подава чрез първоинстанционния съд и по отношение на нейната редовност се прилагат разпоредбите на чл.286 от ГПК. Това означава, че администриращият молбата за отмяна съд има правомощието да прецени нейната допустимост. Връщането на недопустимата молба става с разпореждане, което се постановява еднолично, тъй като се отнася до действия по администриране на молбата, които действия не се извършват в качеството на въззивна инстанция по спора. Затова разпоредбите на чл.20 от ГПК, чл.83, ал.1 и чл.105 от ЗСВ, предвиждащи произнасяне в състав от трима съдии, са неприложими/ т.10 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно обжалваното разпореждане е в кръга на правомощията на администриращия молбата съд и правилно е било постановено еднолично от съдията-докладчик. Това разпореждане е законосъобразно и по същество. Частният жалбоподател е поискал отмяна на решение на окръжен съд, което е постановено в производство по жалба срещу действията на съдебен изпълнител. Това производство е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Затова решението, с което производството приключва не се ползва със сила на присъдено нещо дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. Ето защо съдебните решения, постановени по жалбата срещу действията на съдебен изпълнител, не подлежат на отмяна/ т.3 от ТР № 7 от 31.7.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/, поради което молбата на частния жалбоподател е недопустима.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че частната жалба срещу разпореждането на Пловдивския окръжен съд следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора М. К. дължи на А. и Г. Ф. 600 лв. разноски за настоящото производство.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Н. К. против разпореждане № 9212 от 2.11.2018 г., постановено по ч.гр. д. № 683 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната молбата и за отмяна на влязло в сила решение № 962 от 14.7.2017 г. по същото дело.
ОСЪЖДА М. Н. К.-[ЕГН], да заплати на Г. А. Ф.-[ЕГН], 300/триста/ лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА М. Н. К.-[ЕГН], да заплати на А. Д. Ф.-[ЕГН], 300/триста/ лв. разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: