О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 03.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 3235/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Ц. К. срещу определение № 1837 от 18.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 2504/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 5500 от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 4246/2011 г. на Софийски градски съд, с което се прекратява производството по делото.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Жалбоподателият счита, че въззивният съд неправилно е приел, че предявените в обективно съединени искове са процесуално недопустими поради наличие на СПН. Излагат се съображения, че независимо че преди това ищецът е предявил частични искове и те са били отхвърлени с влязло в сила решение, СПН не се разпростира върху останалата непредявена част от исковете.
Съгласно чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. 1, т. 1 ГПК. Според частния касатор въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като към изложението са приложени решение № 89/11.07.2011 г. по т. д. № 716/2010 г., І т.о. и Решение № 610 от 09.12.2008 г. на ВКС по т.д.№ 391/2008 г., І т.о.
Ответникът по частната жалба [фирма] в депозиран по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор оспорва като недопустима частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал.3, т. 1 ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице някои от предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК поради следното:
Въззивният съд е приел, че исковете са процесуално недопустими, тъй като съществува процесуална пречка за тяхното разглеждане по същество. Тази пречка е наличието на формирана СПН от влязлото в сила решение по в. т. д. № 736/2012 г. на САС, факт който не е бил оспорван от жалбоподателя.
Настоящият състав счита, че въззивното определение не противоречи на представените от частния касатор съдебни актове и не обуславя извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК. Доводът, че непредявените части от исковете не се ползват със СПН и следователно исковете били процесуално допустими, не се подкрепя от посочената практика на ВКС. Обратно, в постоянната си практика ВКС винаги е застъпвал становището, че ако при предявен частичен иск, той бъде отхвърлен като неоснователен /както е и в процесния случай/, със СПН се отрича цялото право. СПН няма да се разпростре върху непредявената част от иска, но само при положение че частичният иск бъде уважен.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1837 от 18.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 2504/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :