О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 04.02.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 7057 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Д., чрез м. н. з. и х., чрез процесуалния му представител ст. юр. Б. Д., обжалва въззивното решение от 14.08.2014 год. по гр. д. № 914/2014 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 13.12.2013 год. по гр. д. № 13796/2012 год. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по отношение на държавата, че „К. Т. и.” E. е собственик на поземлен имот с идентификатор № 03839.44.18 с площ 12 189 кв. м. в землището на [населено място], обл. П. по действащия регулационен план, на основание правоприемство и по чл. 17а ЗППДОбП /отм./.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличието на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това искът бъде отхвърлен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето по въпроса: дали при преобразуване на държавно предприятие, с оглед приложението на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, е необходимо изричното упоменаване кои конкретно имоти попадат от патримониума на държавното предприятие в патримониума на новообразуваното търговско дружество, като същите бъдат подробно и конкретно индивидуализирани, е разрешен в обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика – решение № 218 от 5.06.12 год. по гр. д. № 704/10 год. на ВКС, ІІ т. о., както и същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване е оспорено от ищеца [фирма], [населено място] в представен писмен отговор. Същият поддържа и доводи за неоснователност на касационната жалба с искане да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, респ. същото да бъде потвърдено, с присъждане на направените по делото разноски.
Това становище се поддържа и от третото лице, помагач на ищеца – [фирма] в представения писмен отговор.
Касационната жалба на д. не се оспорва от Д. Д. и ЗК „Р.”, [населено място], Пловдивска област, чрез пълномощника им адв. Н. А., по съображенията в представения отговор и допълнително представени бележки. В последните се прави евентуално искане за спиране на производството до решаване на ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, с предмет протоворечивата практика по някои въпроси по приложението на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, релевантен в случая относно направения от въззивния съд извод за основателност на иска за собственост на това основание.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд, въз основа на преценка на събраните доказателства, приел, че са налице предпоставките на сложния фактически състав на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, като специфично основание за придобиване право на собственост върху държавно имущество – спорният имот е бил собственост на държавата, като част от актуваните с АДС от 1968 и 1969 год. имоти, отчужден от държавата и предоставен за ползване на ДП „Т. п.” П..
При преобразуването на СО „Б.” с разпореждането на МС № 115 от 10.11.93 год. едно от новообразуваните акционерни дъщерни дружество – [фирма] е поело съответната част от активите и пасивите на преобразуваното дружество по баланса му към 30.06.93 год., като в Приложението 2.11 /л. 41 от първоинстанционното производство/ е посочено „Т. к.” – П., който е правоприемник на ДП „Т. п.” П. /Разпореждане на Комитета за стопанска координация от 1969 год./. Съдът приел, че с оглед съдържанието на горното Приложение е установено имуществото, което преминава от държавното предприятие в новообразуваното търговско дружество, което кореспондира и с данните от заключението на съдебно-счетоводната експертиза за записванията в инвентарните книги от 1993 год. на спорните имоти. С оглед на тези доказателства съдът приел, че липсата на представен нарочен разделителен протокол не е основание да се направи обратен извод, поради което и ищцовото дружество е доказало поддържаното придобивно основание на новообразуваното търговско дружество [фирма], с последващи наименования [фирма], [фирма], а сега [фирма]. Поради това и последващото актуване на този имот като държавен през 1998 год. е без основание, с оглед принадлежността му на търговското дружество, чийто иск против държавата е уважен.
Следователно, въззивният съд приел, въз основа на събраните доказателства, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, така както е прието и в приложеното от касатора решение на ВКС. Произнасянето не се свежда до поставения в изложението въпрос, в смисъл, че не е необходимо изрично упоменаване на конкретните имоти, които преминават в новобразуваното ТД, а касае извод за установеност на този факт въз основа преценка на доказателствата по делото. Поради това и така формулиран въпроса не е обуславящ извода на въззивния съд, а представлява довод на касатора за неговата неправилност, тъй като има отношение именно към правилността на решението, въз основа на обсъжданите от съда доказателства и приетите въз основа на тях факти. С оглед на това не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради това и поставеният от касатора въпрос не е обусловил изхода на спора, а липсват изложени каквито и да било съображения за наличие на второто поддържано основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Доводите на този касатор представляват оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на извода на съда, което не е предмет на настоящето производство.
Поради липса на релевираните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Не е налице и основание за спиране на производството по чл. 292 ГПК, тъй като не се констатира противоречиво произнасяне нито по поставения в изложението въпрос, нито по този, предмет на образуваното ТР № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС – т. 3, б „г”. По настоящето дело е прието да е установена принадлежността на имота в патримониума на държавното предприятие към момента на преобразуването му, съгласно заключението на техническата експертиза и представените писмени доказателства, поради което и поддържаният довод е относим към правилността на този извод.
С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба – [фирма] разноски в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1595 от 14.08.2014 год. по гр. д. № 914/2014 год. на Пловдивския окръжен съд по подадената от Д., чрез м. н. з. и х., касационна жалба против него.
Осъжда Д., чрез м. н. з. и х., да заплати на [фирма], [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: