О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2576 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4945/20.03.2019 г., подадена от С. М. С. и М. К. С., чрез адвокат Й. М., срещу решение № 178 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 97/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 512 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 2029/2017 г. на Горнооряховския районен съд, с което съдът е оставил без разглеждане предявените от С. М. С. и М. К. С. срещу М. А. Ф. и Б. Й. Н. искове по чл. 108 и чл. 109а ЗС за определяне границите между двата процесни съседни недвижими имота – УПИ ** в кв. 79 и УПИ ** в кв. 79 по регулационния план на [населено място], и за предаване владението върху спорните квадратни метри от УПИ **, и е прекратил производството по делото.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че по делото са предявени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109а ЗС. Въз основа твърденията на ищците и констатираното от съдебно-техническата експертиза е заключил, че ищците в случая нямат правен интерес от предявения иск за установяване на точното местонахождение на границата между двата имота, поради което този иск е недопустим, тъй като по делото е било установено, че границата между двата имота е материализирана и че за населеното място има действаш регулационен план, като имотите са урегулирани с плана за регулация. Позовал се е на трайната съдебна практика, съгласно която искът по чл.109а ЗС е установителен иск за определяне на граници между съседни имоти, които се намират извън регулация и ако границата е неизвестна или спорна. Съдът е изложил съображения, че искът по чл.109а ЗС има за предмет разрешаване на спор за собственост между съседи относно точното местоположение на границата между притежаваните от тях имоти, което включва и твърдение за отнемане на владение на част от имота или създаване пречки за пълноценно упражняване на собствеността, т. е. негаторният иск съдържа в себе си и установителен иск за собственост върху спорната ивица между двата имота. Такъв иск е недопустим относно урегулираните поземлени имоти, защото очертанията на имотите при тях се определят по административен ред с приемането на плана и след влизането му в сила не може да има спор за точното местоположение на границата. Доколкото спорът за граници на имоти в регулация е свързан със спор за собственост, то на разположение на заинтересованите е друг иск – този по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, който има за предмет установяване на право на собственост, но към минал момент – към влизане в сила на регулационния план (решение № 346/7.07.2010 г. по гр. д. № 286/2010 г. на ВКС). При тези съображения съдът е заключил и че недопустим се явява и предявеният иск по чл. 108 ЗС, тъй като същият е преждевременно заведен – преди изменението на кадастралните граници на имота на ищците, от който имот се сочи, че е отнета площ, за което при наличните предпоставки на закона може да се проведе специалният иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Жалбоподателите намират въззивното решение за незаконосъобразно, като сочат, че не са предявявали иск по чл. 109а ЗС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. М. С. и М. К. С. твърдят, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, както и че е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила, необосновано е и очевидно неправилно. Считат, че съдът е излязъл извън диспозитивното начало на гражданския процес, като е приел, че с исковата молба е предявен иск по чл. 109а ЗС за определяне на граница между два имота. Заявяват, че са предявили единствено иск по чл. 108 ЗС, като същевременно са навели доводи в исковата молба, че за точното отразяване на спорната част от 43 кв. м е необходимо да се определи къде минава границата между имотите, предвид обстоятелството, че по протежение на тази гранична линия са натрупани камъни, които не позволяват измерванията.
Ответниците са депозирали отговор, съгласно който намират касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
И първоинстанционното решение, и това на въззивния съд имат характера на определения. Това е така, защото Горнооряховският районен съд с постановения от него акт не се е произнесъл по съществото на спора, а е прекратил производството по делото като недопустимо и по този начин е преградил пътя на исковата защита, давана с решението. В тази хипотеза обжалването пред по-горната инстанция е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а не по чл. 258 ГПК. Ето защо, в случая подадената касационна жалба представлява частна касационна жалба, която попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в указания от съда срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт.
Видно от исковата молба, в нея С. С. и М. С. са квалифицирали предявените от тях искове като такива по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС. Изложили са, че са собственици на покрит недвижим имот, семейна имуществена общност, придобит с нотариален акт за покупко-продажба № 1386, том VII, peг. № 5207, н. д. № 1264/2013 г. на нотариус И. М., находящ се в [населено място], [община], [улица], а именно: дворно място, с площ от 880 кв. м, представляващо урегулиран поземлен имот **, в кв. 79, по плана на [населено място], [община], заедно с построената в него жилищна сграда, пристройка, стопански постройки и подобрения, при граници на дворното място: УПИ **, улица, УПИ ** и УПИ **, в кв. 79 по регулационния план на [населено място]. Посочили са, че ответниците са съсобственици на съседния покрит недвижим имот УПИ **, кв. 79, като между двата имота съществува много стара каменна ограда, която не съвпада с регулационната граница по плана на селото. Ищците твърдят, също така, че неуредените регулационни отношения между двата имота са довели до неправомерно владение на част от имота им, с площ от около 55 кв. м, от страна на ответниците. Още през 2013 г. С. С. и М. С. помолили М. Ф. и Б. Н. доброволно да се съгласят за изграждане на нова ограда, която да отговаря на изискванията на ЗУТ и да минава по граничната линия, като неправомерно владяната от двете ответници част бъде включена в ищцовия имот, но последните отказали без основание. Въз основа на така изложеното, ищците са поискали от първоинстанционния съд да постанови решение, с което двете ответници да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху площ от 55 кв. м, находяща се в техния имот, и да се определи точната граница между двата имота.
С разпореждания от 27.09.2017 г. и 12.10.2017 г. Районен съд – Горна Оряховица е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците да уточнят колко и какви точно искове са предявили – дали е предявен отделен установителен иск за граници или е предявен само ревандикационен иск, един или повече са предявените искове.
Ищците са депозирали в отговор на дадените им указания молби вх. №№ 11629/11.10.2017 г. и 12171/24.10.2017 г. В първата са заявили, че предявяват „установителен иск и за определяне на действителната граница по регулационния план на [населено място] между имота на ищците и този на ответниците“, а във втората – че са налице „предпоставките за предявяване на иск, с правно основание по чл. 109а от ЗС, съгласно Решение № 102/1958 г. на ОСГК на ВС“.
В доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 109а и чл. 108 ЗС, като ищците, чрез пълномощника им по делото, са изразили изрично съгласие с доклада.
По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че имотите на страните са урегулирани, като дворищната регулация на всички строителни квартали в [населено място] (тогава – Т.) за първи път е била одобрена със заповед № 682/25.03.1920 г. Действащият кадастрален и регулационен план на [населено място] е бил одобрен със заповед № 292/21.04.1992 г. Според вещото лице от назначената съдебно-техническа експертиза в действащия кадастрален план е допусната грешка при отразяване границата между двата имота, като същата следва да бъде нанесена съгласно регулационния план от 1920 г., когато регулационната граница е станала имотна граница.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното определение в частта относно иска с правно основание чл. 109а ЗС. Предвид изричните уточнения на исковата молба и изразеното съгласие с доклада по чл. 146 ГПК, следва да се приеме, че С. М. С. и М. К. С. са предявили иск с правно основание чл. 109а ЗС и твърденията им в обратния смисъл не отговарят на фактите по делото. Ето защо, не е налице вероятна недопустимост на съдебния акт поради произнасяне свръх петитум. Същевременно, законосъобразно производството по този иск е било прекратено, доколкото установената съдебна практика приема непротиворечиво, че искът за определяне на граници по чл. 109а ЗС е недопустим за имоти, обхванати от влязъл в сила план за регулация, какъвто е настоящият случай, тъй като границите на тези имоти са определени по административен ред именно по силата на плана.
Касационно обжалване на въззивното определение в частта му по иска с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, във връзка с изводите на съда, че ревандикационният иск е заведен преждевременно и че преди него следва да се проведе специалният иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Не съществува сочената от въззивния съд зависимост между ревандикационния иск и този по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5 иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 54, ал. 2 ЗКИР (първоначална редакция чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР). В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал вчл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника, независимо от това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не. Притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета като такава. Затова искът за ревандикация на реална част от урегулиран поземлен имот има предмет и е допустим и преди да е проведена процедура по отстраняването на непълнота или грешка – по административен или съдебен ред. Да се приеме обратното, означава да се придаде на кадастралната карта правопораждащо действие, каквото тя няма. При уважен иск за ревандикация ищецът ще може да ревандикира спорната част, попадаща в урегулирания поземлен имот на ответника, без да изчаква провеждането на административна процедура по отстраняването на непълнотата или грешката в кадастралната карта и последващата процедура по изменение на подробния устройствен план. Ето защо искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се поглъща от иска за собственост. В тази връзка в тълкувателното решение е посочено, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно – на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, а не към минал момент.
По изложените съображения предявеният по делото иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да се приеме за допустим и като такъв – ангажиращ правораздавателната компетентност на съда. Това обуславя отмяна на въззивното определение и на потвърденото с него определение на първоинстанционния съд в частта им по ревандикационния иск и връщане на делото за произнасяне по същество от друг състав на Горнооряховския районен съд.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 97/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново, имащо характер на определение, в частта, в която е потвърдено решение № 512 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 2029/2017 г. на Горнооряховския районен съд, имащо характер на определение, за оставяне без разглеждане на предявения иск по чл. 109а ЗС и за прекратяване на делото по този иск.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 97/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново, имащо характер на определение, в частта, в която е потвърдено решение № 512 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 2029/2017 г. на Горнооряховския районен съд, имащо характер на определение, за оставяне без разглеждане на предявения иск по чл. 108 ЗС и за прекратяване на делото по този иск.
ОТМЕНЯ решение № 178 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 97/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново, имащо характер на определение, и потвърденото с него решение № 512 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 2029/2017 г. на Горнооряховския районен съд, имащо характер на определение, в частта им относно иска с правно основание чл. 108 ЗС.
ВРЪЩА делото на Горнооряховския районен съд за разглеждане на иска по чл. 108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: