1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр.София, 04.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3714/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кимтекс – ЛС” ООД с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 272 от 01.07.2019 г. по в.гр.д.№ 213/ 2019 г., с което е потвърдено изцяло решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 4706/ 2018 г. и по този начин по предявения от Г. Н. Й. против касатора иск, квалифициран по чл.19 ал.3 ЗЗД, е обявен за окончателен сключеният на 02.09.2013 г. между „Кимтекс – ЛС” ООД и Г. Й. предварителен договор за покупко-продажба на 9/20 ид.ч. от недвижим имот: апартамент № Б на 6-ти етаж във вх.А на сграда, построена в недвижим имот с идентификатор … по плана на [населено място], с адрес [улица], идентифициран като самостоятелен обект в сграда с идентификатор … по КККР на [населено място], при продажна цена 15 110 лв, като цената е изцяло платена от купувача.
Жалбоподателят релевира като основание за допускане на обжалването материалноправния въпрос „Доколко приложима е т.1 на ТР № 3/ 2013 г. на ОСГТК относно обявяването на предварителен договор по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД в случаите, когато продавачът – дружество с ограничена отговорност не е взело решение по реда на чл.137 ал.1 от ТЗ, в светлината на актуалната правна уредба на чл.137 ал.4 и 5 на чл.137 от ТЗ в сила от началото на 2017 год.?”. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Г. Й. оспорва жалбата. Поддържа, че въпросът е неотносим към случая, тъй като сделката е от 2013 г. и редакцията на закона от 2017 г. няма значение за нея. Счита също, че въпросът не е от значение за развитието на правото.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че с предварителен договор от 02.09.2013 г., „Кимтекс – ЛС“ ООД се е задължило да построи смесена сграда в собствен поземлен имот и да продаде на ищцата апартамент № Б на 6 етаж във вход „А“ на тази сграда за сумата от 17 100 евро, от които 25 % платими при прехвърляне на ? ид.ч. от апартамента до 31.10.2013 г. и 75 % при прехвърляне на целия имот в 30-дневен срок от получаване на разрешението на ползване на сградата. С нотариален акт от 31.10.2013 г. ответното дружество е прехвърлило на ищцата чрез покупко-продажба ? ид.ч. от описания в предварителния договор апартамент, а тя е заплатила на дружеството в брой сумата от 4 275 евро. Със следващ нотариален акт от 20.11.2013 г. ответникът продал на ищцата още 3/10 ид.ч. от процесния имот за сумата 5 100 евро. И двете сделки били изповядани от нотариуса, без да му било представено решение на Общото събрание на съдружниците в „Кимтекс – ЛС” ООД за извършването им. С нотариална покана, връчена на ответника на 03.04.2018 г., ищцата поискала приключване на отношенията, възникнали по силата на предварителния договор от 02.09.2013 г., като на същата дата превела по сметка на дружеството сумата от 15 110 лв. На 11.04.2018 г. се осъществила среща между ищцата и представител на ответника, на която ищцата получила копие от разрешението за ползването на процесната сграда, но не било постигнато съгласие за прехвърляне на останалите идеални части от имота поради спор за неплатена изцяло продажна цена. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че ищцата е изправна страна по предварителния договор от 02.09.2013 г., платила е цялата продажна цена по него и неоснователно ответното дружество отказало да й прехвърли останалите 9/20 ид.ч. от апартамента. Съдът посочил, че единственото възражение на ответника срещу иска е, че за извършване на продажбата нямало решение на Общото събрание на съдружниците в „Кимтекс – ЛС“ ООД според изискването на чл.137 ал.1 т.7 ТЗ. Това възражение обаче счел за неоснователно, тъй като липсата на решение по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ не било пречка за обявяване на договора за окончателен, съгласно Тълкувателно решение № 3/ 15.11.2013 г., ОСГТК, ВКС. Съдът посочил, че измененията в чл.137 ТЗ, предприети след постановяване на тълкувателното решение, не променят изводите му, тъй като добавените две нови алинеи имат значение за отношенията между съдружниците, а не и за отношенията между дружеството и третите лица.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният като основание за допускане на обжалването правен въпрос е обуславящ, но няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение имат въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуваща неправила практика. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен, а практиката по прилагането му – установена, като не е налице необходимост от изменяването или промяната й. Измененията в чл.137 ТЗ от 2017 г. нямат отношение към въпроса, по който е постановено Тълкувателно решение № 3/ 15.11.2013 г., ОСГТК, ВКС. Тълкувателното решение разрешава въпроса за значението на липсата на решение на общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност относно валидността на сделката, състояща се в извършено от управителя разпореждане с недвижим имот. Според даденото задължително тълкуване липсата на решение на общото събрание има значение за отношенията между съдружниците и управителя, но не се отразява на валидността на извършеното от последния разпореждане. Измененията в чл.137 ТЗ през 2017 г. въвеждат квалифицирана форма за действителност на решението на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях и постановяват нищожността му при неспазване на тази форма, но те нямат отношение към валидността на сделката, извършена без наличие на такова решение. В този смисъл е освен цитираната от въззивния съд съдебна практика още и решение № 229/ 27.11.2018 г. по т.д.№ 789/ 2017 г., I т. о., ВКС, както и актовете, които са били предмет на касационно обжалване по т.д.№ 1561/ 2018 г., II т.о., ВКС, по гр.д.№ 2574/ 2019 г., IV г. о., ВКС и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Плевенски окръжен съд № 272 от 01.07.2019 г. по в.гр.д.№ 213/ 2019 г.
ОСЪЖДА „Кимтекс ЛС” ООД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. Н. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място], 1 430 лв (хиляда четиристотин и тридесет лева) разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: