4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 05.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1146/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу Решение № 250 от 27.12.2013 г. по гр.д. № 464/ 2013 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 325 от 06.07.2013 г. по гр.д. № 2361/ 2012 г. на Видински районен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу Ирена А. М. – от [населено място] по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на праводателя на ищеца [фирма] – [населено място] по Договор за кредит от 02.11.2007 г.:15 322.70лв. – главница, със законната лихва от 27.10.2010 г. до окончателното изплащане; 1217.25 – договорна лихва за периода 20.07.2010 г. до 27.10.2010 г.; 413.92лв. – наказателна лихва за същия период, както и 339.08 лв. – държавна такса и 589.08 лв. юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподатeлят поддържа, че въпросът: може ли да се счита, че получаването на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесията, представлява надлежно съобщаване на длъжника на цесията, е решен в противоречие със съдебната практика: Р.№123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение №166/23.03.2009 г. на ТК. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Ирена А. М. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, а дори и да има уведомление за извършената цесия, то е направено след изтичане на преклузивния срок за предявяване на иска по реда на чл. 422 ГПК, който иск затова е недопустим, също и постановеното въззивно решение, за което излага подробни съображения. По съображения, изложени в последващ Отговор, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна, като поддържа, че въззивното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, което съдът служебно е следвало да констатира.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК с цена която не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, въззивният съд, като е посочил задължението по Договор за банков кредит за текущо потребление, сключен от [фирма] – [населено място] и К. С. Е. – от [населено място], по който Ирена А. М. има качеството на поръчител, е приел, че не е породила действие цесията, извършена с Договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 06.08.2012 г., тъй като липсват уведомления от цедента до кредитополучателя и до поръчителя, надлежно връчени. По отношение приложените към исковата молба уведомления от новия кредитор до длъжника и до поръчителя, връчени на ответницата в хода на делото, съдът е посочил, че момента за наличие на действие на цесията спрямо поръчителя е моментът на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към която дата цесията не е била съобщена на поръчителя и затова последният не би могъл да съобрази поведението си спрямо новия кредитор, още повече, че поканата изхожда не от цедента, а от цесионера.
С оглед изложеното – не е приложено към исковата молба уведомление на цедента до длъжника за цесията – не е релевантен за делото въпросът: може ли да се счита, че получаването на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесията, представлява надлежно съобщаване на цесията на длъжника, за който жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с Р.№123/24. 06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния кредитор – от цедента и че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й извършено от цедента, но не и от цесионера – новия кредитор; момента, от който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника, съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда действие спрямо длъжника – датата на уведомлението до длъжника, извършено от цедента. Ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл.290ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р.№123/24.06.2009 г. по т.д.№12/ 2009 год. на ІІ т.о. и Р.№3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на І т.о.
Позоваването от жалбоподателя на Р. №123/24.06.2009 год. по т.д. №12/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС в изложения от него смисъл – че получаване на препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване на длъжника на цесията, е неоснователно, тъй като, както се изложи по-горе, ВКС е решил този въпрос въз основа на приложено към исковата молба по иск на цесионера към длъжника уведомление за цесията, изходящо от цедента до длъжника, затова ВКС е приел, че с получаване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление, изходящо от цедента, цесията е надлежно съобщена, какъвто не е настоящият случай. Няма представено към исковата молба уведомление на цедента до длъжника за прехвърляне на вземането, затова не може да се приеме, че с връчване на препис от исковата молба, която изхожда от новия кредитор – цесионера по предявен иск срещу длъжника, цесията е надлежно съобщена. Исковата молба по настоящото дело няма характер на съобщение на цедента до длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД цесията не е съобщена на длъжника и спрямо него няма действие.
Жалбоподателят не дължи на ответницата по жалбата разноски за касационната инстанция: 900 лв. – адвокатски хонорар за изготвяне отговор на касационна жалба, съгласно Договор за правна защита и съдействие, тъй като ответницата по жалбата не е доказала да ги е направила, съгласно указанията на т. 1 на ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК – страните са договорили доказване на разноските с надлежен документ, удостоверяващ плащането, каквито доказателства ответницата по жалбата не е представила. Претендираните разноски: държ.такса и адвокатски хонорар за подаване на насрещна касационна жалба, не й се дължат, тъй като по касационната жалба на [фирма] – [населено място] не се допуска касационно обжалване, а и претепдираното адвокатско възнаграждение също не е доказала, че е направено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 250 от 27.12.2013 г. по гр.д. № 464/ 2013 г. на Видински окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: