5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 06.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3356/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. П. Д., чрез адвокат Й. Т., срещу решение № 4202 от 11.06.2019г. по в.гр.д.№ 2430/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ Е въззивен състав, с което е потвърдено решение от 29.06.2018г. по гр.д.№ 32222/2015г. на Софийски районен съд, ІІ Гражданско отделение, 52 състав. С последното е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 357756 от 09.03.2018г. по гр.д.№ 32222/2015г. на Софийски районен съд, ІІ Гражданско отделение, 52 състав, досежно етажа, на който се намира делбеният жилищен имот, като е постановено вместо написаното ,,етаж 4” да се чете ,,етаж 5”.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – на чл. 247 ГПК, чл. 214 ГПК и чл. 143 ГПК. Твърди се, че в първоинстанционното решение не е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК досежно етажа, на който се намира допуснатият до делба обект, тъй като има пълно съответствие между текста на исковата молба и текста на решението, както и че при допусната грешка в текста на исковата молба, ищецът е следвало да предприеме действия по чл. 214, ал. 1 ГПК , за изменение на иска, тъй като законът не познава понятието „поправка на техническа грешка“. Като касационни основания за неправилност на акта се сочат и постановяването му в нарушение на материалния закон (без да се изяснява в какво се изразява то и коя правна норма е нарушена), както и необоснованост. Иска се допускане на касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал. 2 ГПК и отмяна на същото.
Ответникът по касационната жалба Г. П. Д., в депозиран отговор, е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, и за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С влязло в сила решение № 357756 от 9. 03. 2018 г. по гр. д. № 32222/2015 г. на СРС, II ГО, 52 с-в е допусната, на осн. чл. 69, ал. 1 ЗН, съдебна делба между Г. П. Д. и Н. П. Д., при равни дялове, на апартамент № 20, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] етаж 4, състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, със застроена площ от 82, 91 кв.м., при граници: изток – зелена площ, запад – стълбище и ап. 19, север – ап. 41, юг – [улица], отгоре – ап. 24 и отдолу – ап. 16, ведно с мазе № 9 с площ от 4,73 кв.м., заедно с 2,208 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място].
С решение от 29.06.2018г. по гр.д.№ 32222/2015г. на Софийски районен съд, ІІ Гражданско отделение, 52 състав, постановено по реда на чл. 247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 357756 от 09.03.2018г. по гр.д.№ 32222/2015г. на Софийски районен съд, ІІ Гражданско отделение, 52 състав, като е постановено вместо ,,етаж 4” да се чете ,,етаж 5”.
За да потвърди първоинстанционното решение по чл. 247 ГПК, съставът на въззивния съд е приел, че в исковата молба жилищният обект, предмет на предявения иск по чл. 69, ал. 1 ЗН, е индивидуализиран като находящ се на етаж 4 от процесната сграда. На 15. 10. 2015 г., преди връчване на препис от исковата молба, ищецът е депозирал молба, с която е заявил, че е допусната техническа грешка в исковата молба относно етажа, на който се намира делбеният имот, като вместо етаж 5 е посочен етаж 4. На 20. 04. 2017 г., преди насрочване на делото в открито съдебно заседание, ищецът е депозирал отново молба, с препис за другата страна, с която е отправил искане да се допусне поправка на техническата грешка в исковата молба относно етажа, на който се намира делбеният имот, като вместо етаж 4 да се чете етаж 5. В проведеното първо редовно открито съдебно заседание съдът не е отразил направената от ищеца корекция, но в доклада по чл. 146 ГПК апартаментът е индивидуализиран като находящ се на етаж 5. В мотивите към постановеното решение по допускане на делбата съдът е приел, че съсобственият апартамент се намира на етаж 5 от жилищната сграда и е обсъждал ангажираните писмени доказателства относно придобиването и наследяването на правото на собственост върху апартамент 20 на етаж 5, вх. А. В самото решение (диспозитива), при индивидуализацията на жилищния обект е посочено, че същият се намира на етаж 4, вх. А от процесната жилищна сграда.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че е налице несъответствие между действително формираната истинска воля на първоинстанционния съд и нейното външно изразяване в писмения текст на решението относно етажа, на който се намира процесния апартамент, поради което молбата по чл. 247 ГПК е основателна. Законосъобразността на формираните от съда изводи в основното решение и съответствието им с претендираното от ищеца спорно право са от значение при преценка правилността и допустимостта на основното решение по допускане на делбата, но са ирелевантни в производството по чл. 247 ГПК. Макар съдът да не е допуснал в първото редовно открито съдебно заседание уточнение на исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, същият е зачел своевременно направеното от страната уточнение. За ищеца липсва правен интерес от изменение на иска, тъй като не са налице предпоставките за това. Въпреки допуснатата техническа грешка, апартаментът е индивидуализиран и посредством граници и съседи, поради което ясно и недвусмислено е заявена волята на ищеца относно обекта на делба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
1. Има ли въззивната инстанция правомощия да извърши процесуални действия, които са дължими, но неизвършени от първата съдебна инстанция.
2. Следва ли молба за поправка на техническа грешка в исковата молба да се възприема като молба-уточнение и следва ли тази молба „да се възприеме като заместник на молбата за изменение на иска по чл.214 от ГПК“.
По отношение на първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Същият е поставен във връзка с оплакването на касатора за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 143, ал. 2 ГПК, изразяващо се в непостановяване на определение за допускане уточнение на исковата молба досежно етажа, на който се намира делбеният имот, и във връзка с тезата на касатора, че посоченото нарушение е неотстранимо от въззивната инстанция, тъй като дейността на въззивния съд не е повторение, а само продължение на първоинстанционното производство.
По отношение на втория въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с решение № 59 от 27.04.2015г. по гр.д.№ 4647/2014г. на ВКС, 3 г.о. Същият е поставен във връзка с оплакването на касатора за допуснато от първоинстанционния съд, при разглеждане на делото, нарушение на чл. 214, ал. 1 ГПК – произнасяне по незаявена претенция, без да е предприето надлежно изменение на иска.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси.
Въпросите са неотносими към производството по чл. 247 ГПК – както към уредените в кодекса процесуални правила, при спазването на които трябва да протече производството за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, така и към понятието „очевидна фактическа грешка“.
Същите нямат отношение и към решаващите мотиви на въззивния съд, касаещи основателността на молбата по чл. 247 ГПК. Преценката на съда за наличие на очевидна фактическа грешка се базира на констатацията за несъответствие между волята на първоинстанционния съд в мотивите към решението за допускане на делба на апартамента, досежно обекта на съсобственост и индивидуализацията му и отразеното в текста на самото решение (диспозитива). Във връзка с тези решаващи съображения не е формулиран правен въпрос.
Липсата на правен въпрос с характеристиките на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, без обсъждане на допълнителните основания за това (ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС).
Дори да се приеме, че въпросите са обуславящи, тъй като касаят възраженията на въззивника-ответник по молбата по чл. 247 ГПК за неправилност на първоинстанционното решение по чл. 247 ГПК, произтичаща от неправилност на основното първоинстанционното решение по допускане на делбата, поради постановяване на последното при съществени процесуални нарушения на чл. 143 и чл. 214 ГПК, които възражения са преценени за ирелевантни от въззивния съд (по съображения, че същите биха били от значение при преценка правилността на основното решение, а не на решението по чл. 247 ГПК), то в тази част въззивното решение съответства напълно на практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на чл. 247 ГПК, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК (напр. решение № 171 от 5. 12. 2013 г. по гр. д. № 2373/13 г., 2 г.о., решение № 38/1. 02. 2012 г. по гр. д. № 343/2011 г., 1 г.о., решение № 72 от 14. 02. 2011 г. по гр. д. № 1647/2009 г., 1 г.о., решение № 207 от 30. 10. 2013 г. по гр. д. № 2961/2013 г., 2 г.о., решение № 199 от 15. 06. 2012 г. по гр. д. № 153/2012 г., 2 г.о. и др.). В същите се приема, че по реда на чл. 247 ГПК е недопустимо да бъдат поправяни грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си, както и да се замести вече формираната и изразена воля на съда. Приема се, че не съставлява промяна на волята на съда нито правилно изчисление на дължими парични суми, нито поправка на отразена в диспозитива граница или друг индивидуализиращ белег на недвижим имот, посочен невярно, заради допусната грешка.
Посочените от касатора тълкувателно решение и решение по чл. 290 ГПК коментират проблеми, които не са свързани с тълкуването и прилагането на чл. 247 ГПК, поради което и не е налице противоречие между изразените в тях становища и изводите в обжалваното въззивно решение.
Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Позоваването на очевидна неправилност на решението е формално и се изразява в текстово възпроизвеждане на цитираната правна норма, без да се обосновава в какво се изразява твърдяната очевидната неправилност на акта. Липсата на законово изискване за формулиране на правен въпрос при позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не освобождава касатора от задължението да аргументира твърдението си за очевидна неправилност, като конкретизира кой е очевидният порок, установим от съдържанието на обжалвания акт, от който твърди, че актът страда. Независимо от това, за пълнота следва да се добави, че посочените в изложението пороци на съдебния акт във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.
В обобщение, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба сумата 600 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4202 от 11.06.2019г. по в.гр.д.№ 2430/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ Е въззивен състав.
ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на Г. П. Д., ЕГН [ЕГН], сумата 400 лв. – разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: