5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 07.02. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1980 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9304 от 21.V.2018 г. на застрахователното дружество „Бул Инс” АД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 928 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 17.ІV.2018 г., постановено по гр. дело № 5010/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 5188/13.VІІ.2017 г. на Софийския градски съд, ГК, с-в І-6, по гр. д. № 14746/2015 г. С последното – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)- застрахователят настоящ касатор е бил осъден да заплати на И. И. А. от гр.Габрово сума в размер на 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от този ищец неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания, намиращи се в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 6.ХІІ.2014 г. на автомагистрала „Х.”, участък при километър 387 в посока Варна – Шумен, което е било виновно причинено от водача Д. П. С. при управлението на лек автомобил марка
„Рено”, модел „Сценик”, с рег. [рег.номер на МПС] , чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Бул Инс” АД с полица № 02114001387642, валидна от 18.V.2014 г. до 18.V.2015 г., ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на увреждането /.ХІІ.2014 г./ и до окончателното й и изплащане, КАТО за разликата над 30 000 лв. и до пълния му предявен размер от 35 000 лв., прекият иск е било отхвърлен – като неоснователен.
Оплакванията на застрахователното дружество настоящ касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият иск на И. И. А. за обезщетяване на понесени от него неимуществени вреди от процесното ПТП да се отхвърли изцяло: предвид наличието в процесния случай на случайно деяние /по смисъла на чл. 15 НК/, понеже настъпването му било „технически непредотвратимо” за водача на лекия автомобил, а с това се оборвала съдържащата се в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина. Алтернативно касаторът поддържа искане да бъдели намалени присъдените обезщетения и съразмерно с това да му се присъдят припадащите се съдебно-деловодни разноски за трите инстанции. Инвокирани са доводи, че: „присъдените обезщетения не отговаряли и на съдебната практика на ВКС за подобни и сходни вреди, а и нямало нито едно постановено по реда на чл. 290 ГПК решение на този съд, с което да се определя толкова високо обезщетение от 50 000 лв. за фрактура на малък пищял и флегмон”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата, застрахователното дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в ППВС № 6/68 г., така и в ППВС № 7/78 г., но също и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 93/23.VІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 43/2010 г., по следните два материалноправни въпроса:
1./ „Дължи ли застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите обезщетения на трети лица, когато уврежданията им са последица на непреодолима сила за застрахованото лице?”;
2./ „Даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на „справедливо” – по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди.”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. И. А. от гр. Габрово писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие ат АК-Перник както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на възнаграждение в полза на този негов адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на застрахователното дружество „Бул Инс” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди изцяло осъдителното решение на първостепенния съд въззивната инстанция е приела, че в процесния случай са били налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи отговорността на водача на лекия автомобил, на чиято задна седалка е пътувал ищеца, тъй като делинквентът Д. П. С. е управлявал това МПС „в нарушение на правилата на ЗДвП и на ППЗДвП, причинявайки пътно-транспортно произшествие и телесни увреждания на друго лице”.
При констатациите на САС, че този пряк делинквент е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, но също и че причиненият от него вредоносен резултат се намира в причинна връзка с противоправното му поведение като водач, решаващият правен извод на въззивния съд, обусловил изхода на делото, е за налично виновно поведение на С., а не за оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, в хипотеза на настъпване на процесното ПТП като резултат от проявление на непреодолима сила, респ. – като случайно събитие /”по смисъла на чл. 15 НК”/.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос /бил той материално- или и процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият от двата, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК по Раздел І от жалбата, правни въпроса е такъв с изцяло хипотетичен характер, докато вторият се отнася до правилността на въззивното решение. Погрешното отъждествяване от касатора „Бул Инс” АД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация И. Ив. А. искане за това, застрахователят настоящ касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на неговия процесуален представител адвокат Л. Г. Г. от АК-Перник сума в размер на 1 430 лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева), представляваща дължимо възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 928 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 17.ІV.2018 г., постановено по гр. дело № 5010/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора застрахователна компания „Бул Инс” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 78 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на процесуалния представител на ответника по касация адвокат Л. Г. Г. от АК-Перник (с кантора в гр. Перник, ул. „Търговска” № 42) хонорар в размер на 1 430 лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева), определен по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1980 по описа за