ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№47
София, 15.01. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1224/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. а. по с. и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) към Министъра на земеделието и храните гр. С. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 07.05.2009 год. по гр. д. № 698/2008 год., с което е обезсилено решение № 81 от 23.06.2008 год. по гр. д. № 220/2007 год. на П. районен съд, с което е бил признат за нищожен договор за замяна на недвижими имоти сключен между О гр. П. и С. В. С. и производството по иска на жалбоподателя прекратено.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърди, че въпроса за правния интерес от предявяването на установителния иск за нищожност на оспорения договор е разрешен противоречива от съдилищата по настоящето дело. Жалбоподателят сочи, че с определение от 29.07.2005 год. по гр. д. № 148/2004 год. на П. районен съд, потвърдено с определение № 219 от 03.11.2005 год. по ч. гр. д. № 539/2005 год. на Бургаския окръжен съд производството по предявения от него иск е било прекратено, поради липса на правен интерес от предявяването му. Тези определения са били отменени с определение № 277 от 07.08.2007 год. по ч. гр. д. № 28/2006 год. на Върховния касационен съд, който върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане на иска по същество. С решение № 81 от 23.06.2008 год. по гр. д. № 220/2007 год. Поморийският районен съд уважил исковата претенция на жалбоподателя и обявил нищожността на оспорения договор за заменя сключен между ответниците, което решение е обезсилено и производството по иска прекратено, поради липса на правен интерес с въззивното решението, предмет на настоящата касационна жалба.
Ответникът С. В. С. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на формулиран правен въпрос, който да е разрешен противоречиво от съдилищата, поради което поддържа, че не следва да се допусне касационно обжалване. Сочи, че към изложението няма приложена съдебна практика, извън постановените съдебни актове по настоящето дело, поради което липсва обосновано искане за допускане на касационно обжалване, съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционното решение и производството по предявения установителен иск е прекратено намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване не съдържа изрично посочен правен въпрос, но предвид посочените съдебни актове постановени по настоящето дело, очевидно въпросът се свежда да правния интерес от предявения от жалбоподателя отрицателно установителен иск. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е разрешаван противоречи от съдилищата по настоящето дело, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Приложното поле на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията на правния въпрос, дадени в обжалваното решение и всяка друго влязло в сила съдебно решение на съд, независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Не е налице противоречива практика на съдилищата, когато в рамките на същото производство са постановени решения (определения) даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси, какъвто е настоящия случай. Това е така, тъй като приетите противоречия в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, чрез актовете, в които са обективирани, след като те не са влезли в сила. Липсват предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което решението не може да се допусне до касационно обжалване.
Извън горното, следва да се посочи, че в обжалваното решение въззивният съд, като е обосновал липсата на правен интерес от предявения установителен иск, най – малкото поради това, че дори искът да бъде разгледан по същество и договорът бъде обявен за нищожен, заменения от Общината имот няма да влезе в патримониума на ищеца, явяващо се трето лице по сделката, а ще се върне в патримониума на Общината е посочил, че ищецът може да защити правата си (по твърденията в исковата молба и позициите на страните по делото се е очертал спор за собственост между ищовата Агенция и Община гр. П., чрез правоизключващи възражения при предявен срещу него ревандикационен иск от настоящия приобретател на имота или чрез отрицателно установител иска за собственост, ако настоящият приобретател предприеме принудително изпълнение чрез въвод във владение на имота, т. е. пътя на защита правата на ищеца е друг.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 07.05.2009 год. по гр. д. № 698/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ