О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 27.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4537 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. Д. , Д. В. Д. и А. В. Д. , чрез пълномощника им адвокат Д, против решение № 346 от 5.06.2008 г., постановено по гр.д. № 248 по описа за 2008 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е прието за неоснователно възражението им за придобивна давност на първия етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. П., допусната е делба на същия и на стопанска сграда-гараж с участието на всички ищци и размера на присъденото по реда на чл.282, ал.2 от ГПК /отм./ обезщетение, зависещо от изводите за лицата между които е налице съсобственост и правата им.
Ответниците по касационната жалба Г. М. Д., М. В. Д. , В. В. Д. и Р. А. Т. не изразяват становище по същата.
Решаващите мотиви на съда относно съсобствеността на процесните имоти са: първия жилищен етаж, с принадлежащата му ? ид.ч. от дворното място, е придобит от В. Д. и М. В. с договор за доброволна делба от 30.04.1976 г. при права ? за първия и ? за втората; придобиването е станало по време на брака между В ищцата Г с оглед заплатеното уравнение на дяловете ? от правата на В. Д. са придобити в съпружеска имуществена общност с Г. Д. ; М. В. е починала през 1999 г. и е била наследена от Р. Т. и В. Д. , а след смъртта на последния през 2002 г. правата му са преминали към С. Д. , преживяла съпруга и низходящите му А. Д. , М. Д. , В. Д. и Д. Д. ; В. за придобивна давност на С. Д. , А. Д. и Д. Д. по отношение на първия жилищен етаж е счетено за неоснователно, тъй като липсват доказателства тримата съделители, въпреки че са ползвали този имот да са се противопоставяли на владението на другите съсобственици, като го изключат по категоричен начин, т.е. да са манифесктирали владение да го владеят единствено за себе си, поради което делбата е допусната при права 5/40 ид.ч. за Г. Д. , 5/40 ид.ч. за Р. Т. и по 6/40 ид.ч. за С. Д. , А. Д. , Д. Д. , М. Д. и В. Д. ; По отношение на гаража е прието, че собствеността му следва правата в собствеността на дворното място, доколкото не е било учредено право на строеж, нито е налице придобиване по давностно владение.
Касаторите считат, че решението противоречи на цитираната от тях практика на ВС и ВКС. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос. В случая посоченото основание не е налице. От една страна липсва формулиран съществен правен въпрос, т.е. такъв, който да е относим към решаващите мотиви на въззивния съд, въз основа на които са направени изводите за неоснователност на възражението за придобивна давност, наличието на съсобственост и правата в съсобствеността. От друга страна не е налице противоречие на посочените по-горе решаващи изводи с разрешенията, дадени в цитираните от касаторите съдебни решения. Съдът се е произнесъл по въпросите, изискуеми от чл.282, ал.1 от ГПК /отм./, поради което решението съответства на разрешението по решение № 1* от 30.12.1985 г. по гр.д. № 636/1985 г. на І г.о, решение № 12 от 2.02.1988 г. на І г.о. и решение № 3* от 13.10.1982 г. по гр-д. № 2104/1982 г. на І г.о. /относно задължението на съда да формира воля тпо тези въпроси, прилагайки закона и независимо дали страните са направили доводи в тази насока/. Неотносимо е позоваването на решение № 3* от 12.11.1982 г. по гр.д. № 2467/1982 г. на І г.о. относно задължението на съда да разгледа възражение, че даден имот не е съпружеска имуществена общност, тъй като в случая съдът е разгледал възражението, че при придобиване на собствеността през 1976 г. не са били изплащани суми за уравнение на дяловете, а съответно Г. Д. не е придобила права в съпружеска имуществена общност с В. Д. Липсва противоречие и с разрешенията, дадени в решение № 508 от 29.07.2003 г. по гр.д. № 740/2002 г. на ВКС, І г.о., решение № 636 от 4.12.2003 г. по гр.д. № 144/2003 г. на ВКС, І г.о., решение № 169 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 754/2005 г. на ВКС, І г.о. и решение № 140 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 797/2005 г. на ВКС, І г.о., тъй като съдът е разрешил процесния спор именно изследвайки наличието на предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС и съобразно даденото в посочените решения тълкуване – упражняване на фактическа власт повече от десет години, манифестиране на намерението за своене и отблъскване фактическата власт на другите наследници.
Останалите наведени от касаторите твърдения – за това, че разпитаните по делото свидетели са установили изтекла в тяхна полза придобивна давност, относно построяване на гаража след развода на В. Д. и ищцата Г, относно изплащането на сумите за уравнение на дела по договора от 1976 г. лично от В. Д. и без участието на Г. Д. и относно размера на обезщетението, присъдено по реда на чл.282, ал.2 от ГПК /отм./ – по същество съставляват доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, които обаче са касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК, въз основа на които се преценява законосъобразността на въззивното решение, но са неотносими при постановяване на определението по чл.288 от ГПК.
В обобщение не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 346 от 5.06.2008 г., постановено по гр.д. № 248 по описа за 2008 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: