О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 21.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 432 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” Е. чрез а. К срещу решение № 69/24.03.2008 г. на П. окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 830/2007 г., изменящо решение на П. районен съд /ПРС/ по гр.д. № 141/2007 г. в частите му, както следва:
– в частта, отменяща уважително решение на ПРС и постановяваща отхвърляне евентуален иск на касатора срещу Е. С. М. за заплащане стойността на автомобил за горницата над 750 лв. до 3366 лв. с мораторна лихва;
– в частта, отменяща решение на ПРС и отхвърляща изцяло иск на касатора срещу М. за сумата 2760 лв. – вреди, претърпени от дружеството от невъзможността да се ползва автомобила от 16.01.2002 г. до 15.01.2007 г. с мораторна и законна лихва;
– в частта, отменяща решение на ПРС и отхвърляща иск на касатора срещу М. за сумата 2718.99 лв., дължима по ДРА № 655/30.08.2002 г. със законна лихва;
– в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а като основания за допускане на касационното обжалване в изложението визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Противната страна – Е. С. М., оспорва допускането до касационно обжалване и основателността по същество на касационната жалба, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “М” Е. срещу решението на ПОС, поради следните съображения:
Пред ПРС са предявени искове от “М” Е. срещу Е. С. М. по чл.108 ЗС за предаване владение на товарен автомобил, иск по чл.59 ЗЗД за лишаване от право на ползване на автомобила с мораторна лихва върху него, иск по чл.145 ТЗ за сумата 2781.99 лв. и лихва върху нея – вреди на дружеството в резултат на неправилно приложение на ЗДДС, заплатени на основание ДРА № 655/30.08.2002 г. Като евентуален иск в случай, че автомобилът е повреден или ненамерен се претендира левовата му равностойност към момента на отнемането – 16.01.2002 г. в размер на 5000 и 1800 лв. обезщетение за ползите, от които дружеството е лишено в резултат на отнетия автомобил.
ПРС е уважил частично претенциите – по евентуалния иск – за стойността на автомобила в размер на 3366 лв. и е присъдил обезщетение за невъзможността той да бъде ползван в размер на 2760 лв. с мораторна лихва 836.23 лв.важил е иска по чл.145 ТЗ за сумата от 2781.99 лв. с мораторна лихва 354.50 лв., като в останалата част исковете са отхвърлеви.
ПОС е изменил първоинстанционното решение като го е отменил в уважителните му части, касателно евентуалния иск за равностоянастта на автомобила за разликата над 750 до 3366 в. с мораторна лихва и е отхвърлил исковете за отменените размери. Отменено е и уважителното решение за сумата 2760 лв., обезщетение за невъзможност да се ползва автомобила и е отхвърлен иска за същия размер. Отменено е първоинстанционното уважително решение и е отхвърлен иска за 2781.99 лв. по ДРА № 655/30.08.2002 г. Коригирани са и присъдените от ПРС разноски с оглед коригираните размери на уважените искове от ПОС.
Спорът между страните – търговско дружество и негов бивш управител, се свежда до товарен автомобил, собственост на дружеството, държан без правно основание от М. , сега в окаяно състояние, както и несвоевременно внесен ДДС от ответника, като управител в размер на 2781.99 лв., за което е съставен Р. акт № 655/30.08.2002 г. ПОС е приел, че товарният автомобил, за който има данни, че не е бил данъчно регистриран, не се е използвал, поради голям разход на гориво и скъп ремонт и е стоял без движение в двора на обект на ищеца в Р. , където са извършвани строителни работи, преместен в с. Д. с друга машина и продължил да стои на другия обект без движение.. С оглед на изслушаната автотехническа експертиза и свидетелски показания, съдът е приел, че състоянието на автомобила не е променено до настоящия момент, поради което е приел оценка на експертизата за същия като за скраб – 750 лв. По отношение ДРА № 655/30.08.2002 г. е прието, че тази сума е била дължима от дружеството като ДДС и е заплатена от същото, поради което като главница искът за нея чл.145 ТЗ е неоснователен, основателен е само за лихвата за забава. Размерът на присъдените разноски е коригиран с оглед крайните изводи на ПОС.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира няколко съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с константно практика на ВКС и от значение за развитие на правото, а именно:
1. Левовата равностойност на товарния автомобил е определена от ПОС към момента на разглеждане на делото – извършен оглед на автомобила в с. Д., а не към момента на отнемането му, което противоречи на константна практика на ВКС и ВС, конкретно цитирана от касатора в изложението му. Този въпрос действително е съществен за спора по делото, но с оглед приетото от ПОС от фактическа страна – крайно лошото състояние на автомобила много време преди сочения исков период и липсата на промяна в състоянието му до този период, няма основание да се приеме, че е налице противоречие с цитираната от касатора константна практика на ВС и ВКС. Друг е въпросът и че не е установено М. да е отнел и владее автомобила. Не се касае до два релевантни момента за определяне състоянието, респ. левовата равностойност на товарния автомобил, а до установено едно крайно лошо състоянието на товарния автомобил много преди преместването му от Р. в с. Д., където е извършен оглед от вещото лице по време на първоинстанционното производство, без данни по делото това състояние да е променяно.
2. Въпросът за определяне размерът на претендираните вреди от вещи е съществен, но доводите на касатора по този въпрос се свеждат до неправилност на обжалваното решение, с оглед приетата фактическа обстановка, поради което не е налице противоречие с цитираните решения на ВКС, постановени по други казуси.
3. За размера на вредите от несвоевременно платения ДДС, за което е съставен ДРА № 655/30.08.2002 г. И този въпрос е съществен за делото, но и по него, както по предходния, доводите са сведени до неправилност на въззивното решение. ПОС е изложил съображенията си досежно приетата от него вреда за дружеството от несвоевременно платения ДДС, изразяваща се само в дължимата лихва за забава, за която е уважил иска, не и за главницата, която е дължима, а и платена от самото дружество, независимо от забавянето.
Предвид горното, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК, доколкото не е налице противоречие с константна практика на ВС и ВКС, а наличието на такова противоречие е единственият довод за основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани и дължими с оглед изхода на спора за допускане на касационната жалба, поради липса на доказателства да са сторени такива от Е. С. М..
М. от горното ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № решение № 69/24.03.2008 г. на П. окръжен съд по в.гр.д. № 830/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.