ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
София, 24.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 497/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Н“ Е. – гр. С. срещу Решение № 45 от 20.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 902/ 2004 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила Решение от 23.ІІ.2004 г. по гр.д. № 399/ 2003 г. на Софийски окръжен съд, с което предявените от “Н” Е. – гр. С. срещу “В” ООД – гр. Б. искове са отхвърлени: за разликата над сумата 11 781 лв. до предявения размер на иска 178 445.02 лв. – цена за доставяне (пренос) на “условно чиста вода” по Договор от 17.І.2002 г., дължима за м. ХІ.2002 г. и за разликата над сумата 121.02 лв. до предявения размер 3768.88 лв. – обезщетение за забавено плащане. Жалбоподателят излага, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона – решението е в противоречие с трайно установената практика на ВКС за постановяване на осъдителни решения при неизпълнение на договорни правоотношения между търговски дружества. Жалбоподателят прави довод, че според константната практика на ВКС, при договори с продължително и периодично изпълнение не се изисква изрична покана от кредитора за изпадане на длъжника в забава, в противоречие с което въззивният съд е приел, че кредиторът следва да отправи покана до длъжника, за което се позовава Решение от 29.ІV.2003 г. по гр.д. № 461/ 2002 г. на СОС и Решение от 21.ІV.2004 г. по гр.д. № 1832/ 2003 г. на САС – с които при идентичен спор са постановени осъдителни решения. Излага оплакване за постановяване на решението при допуснати нарушения по чл. 281 т. 1 и т. 3 ГПК, в подкрепа на което обсъжда доказателствата по делото, както и оплакване за неправилност на решението в частта за разноските.
С Изложение от 25.ІV.2008 г. жалбоподателят поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК и съображения, идентични с изложените в касационната жалба – въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона – приел е, че за забава на длъжника трябва покана от кредитора, каквато обаче не се изисква при договори с продължително и периодично изпълнение. Жалбоподателят отново се позовава на Решение от 29.ІV.2003 г. по гр.д. № 461/ 2002 г. на СОС и Решение от 21.ІV.2004 г. по гр.д. № 1832/ 2003 г. на САС.
Ответникът по жалбата “Н” Е. – гр. С. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което съответно са уважени предявени при условията на обективно съединяване осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят сочи съществен материалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд – необходимостта от покана на кредитора за изпадане на длъжника в забава, разрешен в противоречие с практиката на ВКС в смисъл, че покана не се изисква при договори с продължително и периодично изпълнение.
С оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос е дали са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 327 ал. 1 ТЗ и какъв е размера, за който е основателен, с оглед конкретните данни по делото, който въпрос е обусловил съдържанието на постановеното решение и който въпрос съдът е разрешил, като е взел предвид уговореното от страните с Договора за доставка на “условно чиста вода” от 17.І.2002 г., като е обсъдил доводите на страните, включително за валидността на договора и за прекратяването му, събраните писмени и гласни доказателства и заключения на техническа експертиза, и е приложил разпоредбите на ТЗ в частта за договорите за търговска продажба.
В постановеното решение не се съдържат съображения за необходимост кредиторът да отправи покана до длъжника, за да изпадне последният в забава, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя при излагане на съществения материалноправен въпрос. По спорния въпрос дължима ли е цената на доставка на вода (за пренос на вода) въззивният съд във връзка с оспорването от ответника на актовете за доставени количества вода, е съобразил отчетената вода (чл. 2.1.3), уговорения начин на отчитане ( чл.2.2 и чл. 2.6), по които въпроси е изложил съображения отправена ли е от ищеца покана ответникът да подпише предвидените в Договора актове за водоподаване, както и покана ответникът да осигури представител за отчитане на водомерите, отчетени в присъствие на свидетели поради неоситуряване на представител. Въззивният съд не се е произнесъл по въпроса, че е необходима покана от кредитора, за да изпадне в забава длъжникът.
Неоснователно жалбоподателя поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК с оглед посочените решения на САС и СОС, за които твърди, че са приети като доказателства и каквито не са представени по делото. От изпълнителния лист на л.109 от гр.д. № 902/04 г. на САС се установява, че е издаден въз основа на Решение от 29.ІV.2003 г. по гр.д. № 461/ 2002 г. на СОС и Решение № 225/ 21.ІV.2004 г. по гр.д. № 1832/ 2003 г. на САС, които решения са постановени по чл. 237 ГПК(отм.) – въз основа на несъдебно изпълнително основание и които не разрешават спор със сила на пресъдено нещо.
Не е налице и соченото от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 45 от 20.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 902/ 2004 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което исковете са отхвърлени.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: