Определение №470 от 12.10.2011 по ч.пр. дело №344/344 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 470

София, 12.10.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 344 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба /озаглавена молба/, подадена на 19.5.2011г. от Г. Р. С. против разпореждане № 4215 от 05.05.2011г. по гр.д.№ 1706/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 14431 от 04.05.2011г. против постановеното по делото въззивно решение на основание чл. 280, ал.2 от ГПК.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, защото актуалната данъчна оценка, която представя с частната жалба е над 5 000 лв.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е взел предвид следното. Предмет на спора е отрицателен установителен иск за недвижим имот – УПИ-VІІІ-68,69 в кв. 11 с площ 3000 кв.м. Искът е предявен на 10.04.2008г. – при действието на новия ГПК. Според удостоверението за данъчната оценка на имота към момента на подаване на исковата молба, тя е 4176 лв. за целия имот. Съгласно чл. 69, ал.1 т.2 от ГПК това е цената на иска. Тъй като е под 5 000 лв. и на основание чл. 280, ал.2 от ГПК в редакция ДВ бр. 100/2010г., съдът е приел, че касационната жалба е недопустима.
Разпореждането е правилно.
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Нормата влиза в сила от деня на публикуването й в Държавен вестник, т.е. на 21.12.2010г., когато е публикуван ЗИДГПК. Касационната жалба е подадена на 04.05.2011г. Съгласно пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./, висящите производства продължават по досегашния ред. По смисъла на този текст, висящи производства ще се считат тези, по които касационната жалба е подадена преди 21.12.2010г. За производствата, образувани по постъпили касационни жалби след това се прилага новата редакция на чл.280, ал.2 от ГПК. Това е така, защото касационната жалба има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство, т.е. меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба.
Съгласно чл. 70, ал.1 от действащия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска. Затова съдът не може да вземе предвид представената с частната жалба нова данъчна оценка. Следователно разпореждането на въззивния съд е съобразено с процесуалния закон и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 4215 от 05.05.2011г. по гр.д.№ 1706 по описа за 2010г. на Варненски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top