О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 15.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 7.10.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3921/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№686/26.03.2015г.,подадена от Г. С. Н.,чрез пълномощника му адвокат В. С. В.,против решение №73/20.02.2015г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№456/2014г. по описа на същия съд,с което се отменя изцяло решението от 711/2012г. по описа на Районен съд Елин Пелин,като вместо него е постановено:отхвърля иска на Г. С. Н. срещу В. Х. Д.,Т. Д. Х.,Й. Х. Д.,Ц. И. Ц.,Е. И. Ц.,Ц. С. С.,И. С. С.,М. Х. Д.,И. Д. Н.,С. С. С. и Н. И. Д. за делба на недвижим имот,съставляващ УПИ ХІV по регулационния план на с./гара/Е. П./,ведно с построените в него сгради и дворни подобрения.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна.
Ответницата И. Д. Н.,чрез пълномощника си адвокат В. В.,в депозирания писмен отговор заявява,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Ответниците по касационната жалба В. Д. Х.,Т. Д. Х.,Й. Х. Д.,Ц. И. Ц.,Е. И. Ц.,Ц. С. С. и И. С. С.,чрез пълномощника си адвокат А. О. С.,с писмения си отговор на жалбата,считат че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице основанията за неговото допускане.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че основният спорен въпрос по делото е,дали ищецът Г. С. Н. е извършил валиден отказ от наследството на Я. Н.-поч.21-02.2005г.-съгласно вписан отказ от наследството на 13.07.2006г.,или същият бил предхождан от приемане на наследството й с конклудентни действия.Съдът е приел,че в конкретния случай действията на Г. Н. не са довели до приемане на наследството на Я. Н. по реда на член 49,ал.2 ЗН,тъй като обстоятелството,че след смъртта на последната продължил да живее в процесния имот,извършвал необходими ремонти и подобрения за поддържане и запазване на имуществото,то те не годни да доведат до приемане на наследството,като освен това не е установено по делото,че тези действия са били извършени преди горепосочения отказ от наследството.По отношение действията ,предприети от ищеца Н.,спрямо другите имоти,останали в наследство от Я. Н.,като упълномощаването на Г. Х. да продаде реституиран поземлен имот-нива,тъй като упълномощителят е притежавал идеални части от този имот на собствено основание и доколкото пълномощното не конкретизира изрично за кои и колко идеални части упълномощава Г. Х. да извърши разпоредителната сделка,съдът е приел,че е останало недоказано дали последното е имало предмет и частите останали в наследство от Я. Н..В резултат на този анализ,съдът е стигнал до извода,че Г. Н. не е приел наследството на Я. Н. преди да се откаже от него,поради което изричният му формален отказ е валиден и е породил целените последици,изключвайки го от кръга на наследниците на Я. Н.,поради което иска за делба е неоснователен.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че/цитирам/:
„Софийски окръжен съд се е произнесъл в противоречие с редица решения на ВС и ВКС на РБ,касаещи въпроси,релевантни за резултата по спора:
1.за начина,по който се приема наследството,посредством извършване на действия,които предполагат намерение за приемане на наследство съгласно чл.49,ал.2 ЗН.
2.от кой момент произвежда действие отказът от наследство?”,като се позовава на цитираната в изложението съдебна практика на ВС,постановена по реда на ГПК/отм/ и решение по гр.д.№309/2010г. по описа на ВКС,ІІго,постановено в производство по реда на член 290 ГПК.
По формулирания в точка първа правен въпрос,касационният съд намира,че е разрешен в съответствие с цитираната от самия касатор задължителна практика на ВКС,горепосоченото решение по член 290 ГПК,съгласно възприетото с последното действията по приемане на наследство следва да са недвусмислени,т.е. да водят единствено до извода за намерение за приемане на наследството,като законът предвижда при всеки конкретен случай съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството,т.е. касае се за фактически въпрос,различен за всеки отделен казус.С оглед изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение,при разрешването на този въпрос съдът се е съобразил с тази задължителна съдебна практика,преценявайки всяко предприето действие от страна на Г. Н. поотделно,които действия биха могли да индикират тази недвусмисленост и да доведат до мълчаливо приемане на наследството,при направения от последния отказ от наследството,вписан на 13.07.2006г.
По отношение формулирания от касатора втори въпрос,последният е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,тъй като такъв въпрос не е разрешаван с последните.Съдът е преценявал действията на ищеца Г. Н.,отнасящи се до хипотезата дали е налице мълчаливо приемане на наследството,преди извършения от него отказ с депозирана декларация за отказ от наследство на 13.07.2006г./лист 98 от делото/,вписан на същата дата в книгата за отказ от наследство при Елинпелински районен съд,съгласно удостоверение приложено на лист 75 от делото.
С оглед изложеното,касационинят съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК на ответниците по касационната жалба,представлявани от адвокат А. О. С.,следва да се присъдят поисканите разноски по делото за настоящата касационна инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 13.05.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №73/20.02.2015г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,І-ви въззивен състав,постановено по гр.д.№456/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г. С. Н. да заплати на В. Д. Х.,Т. Д. Х.,Й. Х. Д.,Ц. И. Ц.,Е. И. Ц.,Ц. С. С. и И. С. С. сумата от 1400 лева/хиляда и четиристотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: