О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 15.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.06. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №408 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод постъпила частна касационна жалба от [фирма] чрез юрисконсулт Е. Д., с вх.№36654 от 19.05.2010 год. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 17.05.2010 год., срещу Определение №5588 от 08.04.2010 год. по ч.гр.д.№3581/2010 год. на Софийския градски съд, АО, ІІІ-„Б” състав, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждане от 18.01.2010 год. по гр.д.№9697/2009 год. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 86 състав, с което е обезсилена издадената Заповед №535 от 11.08.2009 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Заповедта е била издадена по заявление на частния жалбоподател срещу длъжницата М. В. А.. Уведомлението до нея ведно с препис от заповедта, е върнато в цялост. В дадения на заявителя и настоящ жалбоподател срок да представи справка за адресната регистрация на длъжницата- М. В. А., изтичащ на 28.11.2009 год., [фирма] с молба от 05.11.2009 год. е поискала на основание чл.63, ал.1 ГПК продължаване на срока за представяне на адресната справка от МВР за постоянния адрес на длъжницата. С разпореждане от 12.11.20999 год. по гр.д.№9697/2009 год. на СРС, ГК, 86 състав даденият на [фирма] срок е продължен с още един месец, но указаната адресна справка не е била представена и в този срок. След изтичането му, с обжалваното разпореждане на Софийския районен съд е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд за основанията за обезсилване на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.310 ГПК, като се е мотивирал с наличието на хипотезата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, защото не е била уведомена за продължаване на срока за представяне на адресната справка за длъжницата. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като формулира като значим за изхода на делото въпросът „Следва ли страната да бъде уведомена за разпореждането на съда, с което той се произнася по искането й по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока?”, който въпрос твърди, че е разрешен с обжалваното определение в противоречи с практика на съдилищата. В подкрепа на твърденията си представя отменително определение от 27.05.2009 год. на Софийския градски съд, Б-1, в което е застъпено становището, че съдът е длъжен да уведоми страната за продължаване на срока за извършване на указаното й процесуално действие.
Ответницата не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният правен въпрос „дали съдът е длъжен да уведоми страната за резултата от молбата й с правно основание чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока е обусловил правните изводи на съда. Той, обаче, е разрешен с определение №150 от 02.03.2010 год. по ч.гр.д.№109/2010 год. на ВКС, ІV Г.О. и определение №312 от 21.04.2011 год. по ч.т.д.№233/2011 год. на ВКС, І Т.О., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК и формиращи задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР1-2010 ОСГКТК. Застъпеното в тях становище, че страната е длъжна сама да следи за продължаването на срока, е в съответствие с изводите направени от Софийския градски съд в обжалваното определение и се споделят от настоящия състав. Актът на съда, постановен на основание чл.63, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване, поради което и не следва да бъде съобщаван. Той не се отразява и на началния момент, от който би започнал да тече евентуално даденият нов срок. За разлика от чл.36 ГПК, отм., при който продължаването на срока, при уважаване на молбата за това, започваше да тече от съобщението до страната, в нормата на чл.63, ал.2 от сега действащия ГПК по законодателен път е определено, че продължаването на срока започва да тече от изтичането на първоначалния, поради което съобщаването на резултата от молбата за уважаване на срока е безпредметно.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №5588 от 08.04.2010 год. по ч.гр.д.№3581/2010 год. на Софийския градски съд, АО, ІІІ-„Б” състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „Т. София”ЕАДсрещу разпореждане от 18.01.2010 год. по гр.д.№9697/2009 год. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 86 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: