1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 16.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1238/2018 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
„С. Р. М.“ Е., [населено място], представлявано от Т. В. П., е обжалвал с касационна жалба вх. № 1493 от 31.01.2018 г. въззивното решение на Бургаския окръжен съд, четвърти граждански въззивен състав, № IV-100 от 06.12.2017 г. по в.гр.д. № 1420/2017 г.
Ответницата по касационната жалба изразява становище в писмения отговор по чл. 287 ал.1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, не е налице изключение по чл. 280, ал. 3 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Поморийския районен съд № 94 от 30.06.2017 г. по гр.д. № 586/2016 г., с което е уважен предявеният от В. К. М. К. – М. срещу „С. Р. М.“ Е. иск с правно основание чл. 109 ЗС. Въззивният съд е споделил изцяло изводите на районния съд, че ответното дружество е прекъснало електрозахранването и водоподаването към собствения на ищцата апартамент, находящ се в сграда в комплекс „С. р.“ в [населено място], която по архитектурен проект представлява „жилищна сграда за временно обитаване“. Тези действия и последвалото ги бездействие от страна на ответното дружество са създали затруднения за пълноценното използване на имота от ищцата и семейството ?. За недоказани са приети твърденията на ответника, че Д. М. сам е прекъснал електрозахранването на апартамента. Прието е също, че по делото няма данни прекъсването на електроснабдяването и водоподаването да е било извършено от съответните електроснабдително и водоснабдително дружества. Изложени са съображения, че [фирма] е имал договорни отношения със собствениците на самостоятелни обекти в комплекса във връзка с тяхното водо- и електроснабдяване – цялата партида се води на името на дружеството, а всеки апартамент разполага с подотчетни измерители на изразходваните количества, които се отчитат и се префактурира изразходваните вода и ток на всеки самостоятелен обект.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос: „допустимо ли е решение по чл. от 109 ЗС при положение, че се твърди че към 2016 г. са били налице неоснователни действия, който към момента на постановяване на решението м. декември 2017 г. не се установяват“ и се поддържа основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на изводите на съда с практиката на ВКС – тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС; решение № 48 от 16.08.2017 г. по гр.д. № 3809/2016 г. на ВКС, II г.о.; решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС, II г.о.; решение № 62 от 01.07.2015 г. по гр.д. № 339/2015 г. на ВКС, II г.о. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение.
По основанията за допускане на касационното обжалване, обосновани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Поставеният от касационния жалбоподател правен въпрос, свързан с тълкуването на разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК, не е обуславящ по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК , защото не се основава на данните по делото и не е изведен от изводите на съда. В хода на процеса ответникът – касатор не е твърдял и не е доказал преустановяване на неоснователните действия и бездействия, с които се препятства правото на собственост на ищцата, съответно въззивният съд не е имал основание да приложи разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК. Отделно от това при сравнение на мотивите на обжалваното решение и цитираната от касатора съдебна практика не се установява противоречие, обуславящо приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е съобразил разрешенията на т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК и решение № 62 от 01.07.2015 г. по гр.д. № 339/2015 г. на ВКС, II г.о., и е приел, че ответното дружество е прекъснало електрозахранването и водоподаването към процесния апартамент, препятствайки нормалното упражняване на правото на собственост на ищцата, като е достигнал до този извод въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства.
Не е налице и противоречие с решение № 48 от 16.08.2017 г. по гр.д. № 3809/2016 г. на ВКС, II г.о., съгласно което основателността на иска по 109 ЗС се преценява към момента на приключване на съдебното дирене, към който момент следва да се установи дали съществуват действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца, или резултатът от тези действия. Въззивният съд е постановил решението си, отчитайки липсата на данни за преустановяване на неоснователното бездействие на ответника, състоящо се в невъзстановяване на електрозахранването и водоподаването, което препятства нормалното ползване на процесния имот. В съответствие с приетото в решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС, II г.о., въззивният съд е разгледал възражението на ответника – касатор, че създаденото в имота състояние се дължи на действия на бащата на ищцата, като е възприел същото за неоснователно и некореспондиращо с доказателствения материал по делото.
Касаторът поддържа и основанието на чл. 280 ал.2 предл. трето ГПК, което обосновава с твърдения за несъобразяването на решението с практиката на ВКС. Както вече се посочи такова несъобразяване не е налице, а и противоречието с практиката на ВКС е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Основанието на чл. 280 ал.2 предл. трето ГПК не дублира специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК, а изисква такава неправилност на решението, която може да се изведе от мотивите на съда, без да е необходимо да се извършва същинска проверка на законосъобразността и обосноваността на съдебния акт, относима към разглеждане на касационната жалбата по същество. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.2 предл. трето ГПК предполага особено тежък порок на решението, извън неточното прилагане на закона и несъобразяването на съдебната практика.
По изложените съображения, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответницата не следва да се присъждат, макар да са поискани, тъй като не е доказано същите да са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на решение на Бургаски окръжен съд, четвърти граждански въззивен състав, № IV-100 от 06.12.2017 г. по гр. д. № 1420/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: