О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 470
София, 16.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на eдинадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1419/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. С. и Е. Д. С. и двамата от [населено място] срещу решение №1430/24.09.2012 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 3686/24.10.2011 год., постановено по гр.д. № 12799/2010 год. на Пловдивския районен съд , ХІХ ти състав, с което са отхвърлени предявените от В. Б. С. и Е. Д. С. срещу Г. А. Б. и А. Л. Б. от [населено място] искове за реално изпълнение на поетото по предварителен договор между страните задължение да довършат строителните работи на недвижимия имот, предмет на предварителния договор , както и да им заплатят 2 860 евро неустойка за забавено изпълнение на това задължение . Присъдени са разноски.
Ответниците по касация Г. А. Б. и А. Л. Б. от [населено място] не вземат становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Касаторът счита, че по въпроса : „При наличието на два последователно сключени между същите страни и за същия обект договори като в първия е договорена неустойка ,а във втория – не, и във втория сключен договор липсва изрична клауза , че той отменя постигнатите договорености в първия, следва ли да се приеме , че е запазена уговорката за неустойка или следва да се счете, че тя е мълчаливо отменена със сключването на втория договор”, касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , доколкото в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в Решение №651/12.11.2010 год. по гр.д.№ 522/2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено при условията на чл. 290 ГПК.
По въпроса: „Клаузата за неустойка по предварителния договор важи ли за страните по договора , когато не е възпроизведена в нотариалния акт ?”, въззивното решение е постановено в противоречие с неговото разрешаване в Р №2175/12.09.1971 год. по гр.д. № 1346/1971 год. І г.о. на ВКС, поради което според касатора касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
По въпросите : 1.” Уговорката за неустойка за забавено изпълнение в предварителния договор, евентуално в неговата част, в която има уговорки за изработка , прекратява ли се със сключването на окончателния договор ?” и 2. „Допустимо ли съдът служебно да излага нови факти и обстоятелства, които не са твърдени от нито една от страните по делото?”, касаторът счита, че е изпълнен критерия и касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд приема, че сключения между страните окончателен договор за процесния имот , инкорпориран в нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот №175, том І , рег .№7183, дело №160/2007 год. на Нотариус рег. № 499Данила С., е нищожен поради невъзможен предмет съгл. разпоредбата на чл. 181 ЗУТ и доколкото към момента на сделката , сградата на е била завършена в „груб строеж”.Въз основа на този извод съдът е приел, че страните са обвързани само от сключения между тях предварителен договор. Независимо от това съдът приема, че ищците като купувачи не могат да реализират предвидената в този договор отговорност на продавачите за неточно изпълнение ,респ.да търсят неустойка за забавено изпълнение на задължението процесния обект да бъде изграден във вида уговорен в гл. ІІ, т.2.1 от договора, тъй като предварителният договор обвързва страните единствено за сключване на окончателен договор.С оглед на това същият може да е основание за реализиране отговорност единствено за неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор.На това основание предявените искове са били отхвърлени .
При тези решаващи мотиви, обусловили решаването на спора пред възивната инстанция , въпросите които касаторът формулира във връзка с основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК , доколкото не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и не са обусловили изхода на спора / виж в тази връзка т.1 ТР№1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Независимо от това следва да се посочи, че решенията, на които касаторът се позовава за да обоснове критерия по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК са постановени при друга фактическа обстановка. Съществената разлика се изразява в това, че в настоящия случай цената на която е извършена покупко- продажбата на процесния имот, е значително по- ниска от договорената в предварителния договор, което е индиция за предоговаряне на отношенията между страните.
Въпросите, формулирани във връзка с основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не следва да бъдат разглеждани, доколкото касаторът не е обосновал посоченото от него основание за допустимост на касационното обжалване. Съгл. т.4 от ТРОСГТК №1/19.02.2010 год. това основание е налице, когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия ,а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви , за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. В представеното изложение касаторът само е посочил , че по визираните въпроси касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК ,но не е обосновал защо тяхното разглеждане е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото в посочения вече аспект.
С оглед на изложеното , касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то Г.О.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1430/24.09.2012 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 3686/24.10.2011 год., постановено по гр.д. № 12799/2010 год. на Пловдивския районен съд , ХІХ ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: