О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 17.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3929/2016г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 19738/28.06.2016 г. на И. Ц. К., приподписана от адв. Г. И., срещу опре-деление № 1195 от 01.06.2016 г. на Пловдивския окръжен съд по ч. гр. д. № 845/2016 г., с което е потвърдено определение № 2558 от 22.03.2016 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 1778/2016 г. за отхвърляне на молба, обективирана във формуляр – образец по Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и за прекратяване на производството по нея.
Жалбоподателката иска отмяна на атакуваното определение като неправилно с довод за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при прилагане на Регламент (ЕО) № 861/2007, изразяващи се в пренебрегване на изискването исковият формуляр да е на разположение на страните във всички национални съдилища и други правораздавателни органи, както и на изискването съдът да оказва пълно съдействие на страната при попълване на формуляра. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване се поставят като обусляващи изхода на спора следните въпроси: 1.Следва ли съдът да указва точно и ясно на ищеца по искови производства с малък материален интерес по Регламент (ЕО) № 861/2007 как да попълва исковия формуляр и какви доказателства да представя, за да се вмести в Регламента и този акт е ли в противоречие с функцията му на арбитър по спора?; 2. Налице ли е противоречие между разпоредбите на Регламент (ЕО) № 861/2007 и реалното усложняване на предвидената в него процедура от българския съд при приложението на Регламента? И за двата въпроса се навежда специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, мотивирано с липсата на съдебна практика и непознаване на Регламента от българските съдилища.
ВКС, състав на IV – то г.о., като прецени данните по делото, намира че частната касационна жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, насочена е срещу преградащ по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 вр.чл. 274, ал.1, т.1 ГПК въззивен съдебен акт и е редовна. Същата обаче се явява процесуално недопустима, съобразно критерия по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК и по аргумент от чл.17 и чл. 19 Регламент (ЕО) № 861/2007, като насочена срещу определение, постановено в производство, развиващо се по обективно съединени искове, всеки с цена до 5000 лв.
Релевантните за случая обстоятелства са следните:
Първоинстанционното производство по гр.д. № 1778/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд е образувано по исков формуляр вх № 7782/ 15.02.2016 г., по Регламент (ЕО) № 861/2007, поправян по указания на районния съд два пъти, съответно с исков формуляр вх. № 11591/07.03.2016 г. и исков формуляр вх. № 14397/21.03.2016 г. Първоначално заявената претенция е срещу хотел „П.“ в Н., И., за главница от 1300 евро, основана на претърпени материални и нематериални щети, настъпили по време на престоя в хотела. С поправката от 07.03.2016 г. претенцията е насочена срещу ФЛ- М. Р. Г. и е увеличена на 2000 евро, като в графа „основания“ са описани събития от престоя в хотела, като е посочено и влошено здравословно състояние, в какво се изразява то и механизма на настъпването му. С последната поправка от 21.03.2016 г. са заявени отделно претенции за 866, 29 евро, без конкретно да е посочено за какво се претендира тази сума и за 2000 евро, за която е посочено, че се претендира заради материални и нематериални щети, като отново се сочи като ответник хотел „П.“, с представител М. Р. Г., а в графата „основания“ на иска се съдържа описание на друга част от събитията в хотела и свързаните с тях провалени планирани екскурзии, посещение на болници, полиция, повреда на имущество за общо 140 евро и други.
При така изложените от страната в исковите формуляри твърдения, видно е, че тя претендира парични суми на различни основания, т.с. изправени сме пред обективно съединяване на искове – съединени са иск за обезщетение за имуществени вреди, иск за обезщетение за неимуществени вреди, двата общо за сумата от 2000 евро, както и иск за сумата от 866, 29 евро, без да се сочи конкретно и отделно за какво се претендира тя, респективно на какво основание, но въпреки непосочването на основанието и общото посочване на размера на другите две претенции, цената на всеки един от трите иска е до 5000 лв.
Размерът на цената на иска по претенции за парични вземания, каквито са претенциите в настоящия случай, се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т.1 ГПК и съгласно него съвпада с търсената сума. При обективно съединяване на искове, меродавна за преценката на цената на иска при касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, определяна към момента на подаване на исковата молба, (а не сборът или общата сума), освен при последващо изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като в този случай меродавна е изменената цена.
Съгласно чл. 19 Регламент (ЕО) № 861/2007 при спазване на разпоредбите на този Регламент, приложимо към европейската процедура за исковете с малък материален интерес, е процесуалното право на държавата –членка, в която се провежда процедурата. И тъй като самият Регламент не съдържа норми, предвиждащи специален, различен от национално уредения, ред за обжалване досежно инстанции и процесуални предпоставки, то разпоредбите на чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК, установяващи критерии за това определенията в производство по кои искове подлежат на касационно обжалване с оглед на предмет и цена на иска, са приложими за настоящия случай, независимо от обстоятелството, че искът е предявен като иск с малък материален интерес, по реда на предвидената в Регламента специална опростена процедура.
Жалбата като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, IV-то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 19738/28.06.2016 г. на И. Ц. К., срещу определение № 1195 от 01.06.2016 г. на Пловдивския окръжен съд по ч. гр. д. № 845/2016 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 3929/2016г. по описа на ВКС на РБ , ІV- то г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис от него пред друг състав на ВКС.
Председател :
Членове: