О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр.София, 17 май 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 1812 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу въззивно решение № 7569 от 06.11.2015 г. по в. гр.д. № 6814/2015 г. на Софийски градски съд, с което частично се отменя решение от 25.08.2014 г. по гр.д. № 34668/2013 г. на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените искове от Д. Х. Д., чрез адвокат М. М. от САК срещу П. на Р. Б. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение на имуществени вреди за разликата от 2400 лева до пълния предявен размер от 24 000 лева, ведно със законните лихви от 31.05.2012 г. до подаване на исковата молба – 15.02.2013 г. – за разликата между присъдените 176,35 лева до пълния размер от 1763,44 лева, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетение на неимуществени вреди за разликата от 1000 лева до 3500 лева, ведно със законните лихви от 31.05.2012 г. до 15.02.2013 г., за разликата между присъдените 73,48 лева до размера от 257,18 лева, като вместо това са уважени исковете и се потвърждава решението на първата инстанция в останалите обжалвани части.
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по материалноправните въпроси, уточнени от настоящия състав на ВКС при условията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: следва ли съдът да откаже присъждане на имуществени вреди за адвокатски хонорар в наказателното производство в пълен размер, ако възнаграждението за адвокатска защита многократно надвишава нормативно определените минимални размери на адвокатските възнаграждения, както и достатъчно ли е позоваване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, за да се приеме, че съдът е определил „по справедливост” обезщетението за неимуществени вреди. Според касатора, първият повдигнат въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд – решение № 255/02.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1011/2015 г., ІІІ г.о., а вторият – е решен в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
От Д. Х. Д., чрез адвокат Р. Н. от САК е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл.354а, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, но наказателното производство е завършило с оправдателна присъда по н.о.х.д. № 3444/2011 г. на СГС, влязла в сила на 31.05.2012 г. Съдът е установил, че по отношение на ищеца е била взета лека мярка за неотклонение до приключване на наказателното дело пред една съдебна инстанция, но с оглед продължилото около 3 години, включително и в досъдебна фаза, наказателно производство и конкретните обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 3500 лева, което се дължи с лихви за забавата, а предявените искове до пълния предявен размер са неоснователни.
По отношение на иска за имуществените вреди съдът е приел, че възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по наказателното дело не е направено в срока за отговор на исковата молба, поради което имуществената вреда следва да бъде възмездена в пълен размер със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда на ищеца до изплащане на сумата.
При тези мотиви на въззивния съд, първият материалноправен въпрос е неотносим, тъй като в обжалваното решение се приема, че нито в преклузивния срок по чл.131 ГПК, нито в първото по делото съдебно заседание е било направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по наказателното дело. След като повдигнатият от касатора въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е бил предмет на разглеждане по същество от въззивната инстанция, той не е обусловил правните изводи на съда и не е от значение за изхода на делото, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основание да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение в частта, с която е уважен предявения иск за обезщетение на неимуществените вреди със законните лихви от влизането в сила на оправдателната присъда на ищеца до изплащане на сумите. Поставеният от касатора и уточнен от настоящия състав на ВКС при условията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос – достатъчно ли е позоваване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, за да се приеме, че съдът е определил „по справедливост” обезщетението за неимуществени вреди, е обусловил изводите на въззивния съд, но е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Съдебната практика по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД е уеднаквена, което изключва противоречивото му решаване от съдилищата при тълкуването на едни и същи разпоредби на закона, като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За да е налице това основание делото трябва да е решено в противоречие с други влезли в сила съдебни решения, представляващи незадължителна практика, т.е. да е налице различно решение по еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма, според т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос се решава противоречиво и в случаите, когато са присъдени обезщетения за неимуществени вреди въз основа на различни обстоятелства от значение за други конкретни дела, тъй като при тях липсва противоречиво решаване на еднородни случаи, с оглед на което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7569 от 06.11.2015 г. по в. гр.д. № 6814/2015 г. на Софийски градски съд в частта, в която са уважени предявените искове за обезщетение на имуществените вреди със законните лихви от влизането в сила на оправдателната присъда на ищеца до изплащането на сумите.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7569 от 06.11.2015 г. по в. гр.д. № 6814/2015 г. на Софийски градски съд в частта, в която са уважени предявените искове за обезщетение на неимуществените вреди, ведно със законните лихви от влизане в сила на оправдателната присъда до изплащане на сумите.
П. на Р. Б. не дължи държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.