О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр.София, 18.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 415/2011 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. И. У., Р. Г. И. и Д. Г. У., всички от [населено място] против определение № 940/27.06.2011 год. по ч.гр.дело № 696/2011 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1117/28.04.2011 год. по гр.дело № 2242/2010 год. на ПОС и производството по делото е прекратено.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото считат, че процесуалноправният въпрос от значение за изхода на спора, относно пределите на силата на пресъдено нещо по гр.дело № 636/2005 год. на ПРС е решен в противоречие с практиката на ВКС, цитирайки определение № 2831/2008 год. на ВКС, ІV-то г.о., както и със съдебната практика – цитирайки решение на П. по гр.дело № 463/2006 год.
По отношение на заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторите не излагат аргументи и обстоятелства, съгласно задължителните указания в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК.
Ответникът по частната касационна жалба [община] изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които сочат на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, вместо неточно посоченото от касаторите основание по т.1 ГПК, но счита, че правният въпрос, за пределите на силата на пресъдено нещо е разрешен от въззивния съд, съобразно съдебната практика, включително и с цитираната от касаторите в определение по гр.дело № 2831/2008 год. на ВКС, ІV-то г.о. За да прекрати повторно образуваното дело между страните, въззивният съд е приел, че вече е разрешен и спорът не може да се пререшава, защото между същите страни, за същото искане и на същото основание има влязло в сила решение. Различното наименование на едни и същи обстоятелства, на които се основават и двата иска не представляват различни правопораждащи факти, обосноваващи различни основания, от които произтича претенцията им за собственост, по отношение на процесния апартамент, поради което касационният съд не констатира противоречие при разрешаването на правния въпрос с постоянната съдебна практика, включително и с цитираното от касаторите определение.
По отношение на цитирания съдебен акт, представляващ решение на П. по гр.дело № 463/2006 год. настоящата инстанция не изразява становище, поради отсъствие на данни, че е влязъл в сила.
По изложените съображения ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 940 от 27.06.2011 год. по ч.гр.дело № 696/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, по частната касационна жалба на М. И. У., Р. Г. И. и Д. Г. У. от [населено място], с вх.№ 4924/08.08.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: