О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр. София, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2368 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Ж. Д. Я.-Л., чрез адвокат Р. Н., подадена срещу решение № 2092 от 30.03.2018 г. по гр. дело № 3241/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № I-39-65 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 5862/2006 г. на Софийски районен съд в частта, в която на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е признато за установено по отношение на Ж. Д. Я.-Л., че Ц. А. Ч. (починала в хода на процеса на 8.11.2014 г. и оставила за наследници останалите двама ищци), М. А. П. и Б. А. Ч. са собственици, на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и по наследяване от А. Г. Ч., на реална част от недвижим имот със стар пл. № *, кв. 135 по кадастралния план от 1954 г. на [населено място], съставляващ имот без планоснимачен номер по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г., и граници за целия имот: имот пл. № * от кв. 135б, имот пл. № * от кв. 135б, имот пл. № * от кв. 135 и [улица], която реална част съставлява парцел **, кв. 135а, с площ от 1 230 кв. м по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със заповеди №№ РД-09-50-100/7.03.1997 г. и РД-09-50-509/22.09.1997 г., при граници на тази реална част по буквено означение А, Б, В, Г, Д, Е, А и повдигната в зелен цвят в скицата към заключението на вещото лице К. на л. 433, която скица е неразделна част от решението.
За да потвърди първоинстанционното решение в посочената част, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че наследодателят на ищците А. Ч. е придобил по нотариален акт № 125 от 18.11.1942 г. право на собственост върху имот с площ от 4 250 кв. м, находящ се в землището на Б., м. „Р.“, при съседи: шосе С.-Б., селски гробища, А. Д. и Д. Г.. Имотът бил конфискуван с присъда № 82 по конфискационно дело № 60/1947 г. от Народния съд по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти, като за одържавяването бил съставен АДС № 1918/24.03.1949 г., без данни или твърдения по делото за заплатено обезщетение за конфискувания имот или за предоставяне на друг равностоен имот. Относно идентичността на претендирания от ищците имот и процесния съдът се е позовал на заключенията на болшинството вещи лица по основните и допълнителни съдебно-технически експертизи, включително тричленната такава, приета пред Софийски градски съд, от които се установявало непротиворечиво, че имотът по нотариален акт № 125/1942 г., конфискуван от наследодателя на ищците, е идентичен с имот стар пл. № *, от кв. 135 по кадастралния плана на [населено място] от 1954 г. и имот без планоснимачен номер по кадастралния план, одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г., с граници: имот пл. № *, кв. 1356, имот пл. № * от кв. 135 Б, имот * от кв. 135 и [улица]. Въззивният съд е съобразил, че според актуалния регулационен план старият имот попада в няколко урегулирани поземлени имота и улична регулация. Според експертизата, приета пред СРС, свободната от застрояване площ от имота, която може да се възстанови, доколкото съществува във вида, в който е одържавена, по действащия към изготвяне на заключението ЧИРП за квартал 135а на [населено място] съставлява парцел **, с площ от 1 230 кв. м и граници, означени в представената към заключението на вещото лице комбинирана скица на ГИС – София, в която имотът е повдигнат в зелен цвят, а площта е заключена по буквите А, Б, В, Г, Д, Е, А и е неразделна част от решението на СРС. В частта, в която имотът се припокрива и с имот пл. № * от кад. лист А-3-8-А по плана на [населено място] от 1977 г. и е застроен с постройки и асфалтов път, съдът е заключил, че е налице промяна в имота, която не позволява настъпването на реституционния ефект на закона, тъй като в тази част имотът не съществува във вида, в който е одържавен. СГС е посочил, че Ж. Л. не е доказала твърденията си, че имотът, придобит приживе от наследодателя й Д. Я., е идентичен с процесния, като по този въпрос се е позовал на заключенията на вещите лица пред СРС, както и на тези пред СГС, съгласно които имотите на Я. и Ч. се различават по площ, местонахождение и граници. Имотът на наследодателя на Ж. Л. – Д. Я., по нот. акт № 40/1944 г. е в местността „С.“, различна от м. „Р.“, като съседи на имота по нотариалния акт са: шосе С.- В., доктор Б., ливади и стар коларски път, а сегашни съседи (според акта): шосе С.-В., Т., А. П. и селски път. Проследявайки местоположението и статута на този имот, вещите лица са установили, че няма как Б. да е съсед на имота на Д. Я., тъй като той е бил съсед на имота на продавачката му – А. В., а съсед на Я. е А. П., както е отбелязано и в нотариалния акт.
Жалбоподателката счита въззивното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Ж. Д. Я.-Л. се позовава на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на съдебния акт, допусната вследствие игнориране на направените в съдебно заседание и подробно развити в писмени бележки възражения относно наличието на очевидна фактическа грешка в заключението на тричленната експертиза, изслушана в последното съдебно заседание по делото, отнасяща се до съседите на спорния имот и довела до неправилното му идентифициране. В изложението жалбоподателката твърди и че при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е обсъдил доводите и възраженията й относно идентификацията на стария имот на Ч., като съсед на по-малкия имот на братя В., и относно местонахождението на процесния имот. Сочи, че съдът неправилно е определил коя от страните следва да проведе пълно главно доказване, като това следва да са ищците, чието доказване било оборено със събраните във втората съдебна инстанция доказателства.
М. А. П. и Б. А. Ч. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Оспорват касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск, за който касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Ц. А. Ч., М. А. П. и Б. А. Ч. са предявили срещу Ж. Д. Я.-Л., А. Л. Л., Ч. Л. Л., А. Е. Л., Е. Г. Я., Г. Г. Я., А. Г. Д., М. Б. А., Г. Г. С., Х. И. К., М. И. К. и „Агротранс“ ЕООД искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Ищците твърдят, че са наследници по закон на А. Г. Ч.. Приживе наследодателят им придобил собствеността върху следния недвижим имот: нива с площ от 4 250 кв. м, находяща се в землището на Б., м. „Р.“, при съседи: шосе С.-Б., селски гробища, А. Д. и Д. Г., съгласно нот. акт № 125, том XVIII, peг. № 4525, дело № 4138/1942 г. С присъда № 82 по конфискационно дело № 60/1947 г. на Народния съд въпросната нива била конфискувана, като за одържавяването бил съставен АДС № 1918/24.03.1949 г., със съседи към онзи момент: Д. Г., М. С., Братя В. и път. С влизане в сила на измененията на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, приети с ПЗР на ЗОСОИ, считат, че собствеността върху имота им е възстановена, тъй като имотът съществува в състоянието, в което е бил отчужден и не е валидно прехвърлен на трети лица. Ищците твърдят, че бившата нива съставлява (е идентична) с имот с пл. № * от кв. 135 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г. Ответницата Ж. Д. Я.-Л. се легитимира като собственик на имота съгласно решение на съда по дело, водено срещу Община Банкя.
Ж. Д. Я.-Л. е оспорила активната легитимация на ищците с твърденията, че имотът, притежаван от наследодателя им, не е идентичен с имота, възстановен й като наследница на Д. Я.. Заявила е право на собственост върху имота по наследяване и реституция по ЗСПЗЗ.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че в случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Единственото основание за допускане на касационно обжалване, на което се е позовала Ж. Д. Я.-Л., е очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК). Останалите пороци на решението, визирани от нея, представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на разглеждане едва в производството по чл. 290 ГПК.
Съдът счита, че в случая не е налице твърдяната очевидна неправилност на решението.
В решение № 15 от 6.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Несъгласието на жалбоподателката със заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи, въз основа на които въззивният съд е направил правните си изводи по идентификацията на спорния имот, не обуславя приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК.
Същевременно въззивното решение не е вероятно нищожно или недопустимо – пороци, за които Върховният конституционен съд следи служебно.
По делото не са представени доказателства за направени от М. А. П. и Б. А. Ч. разноски пред ВКС, които да им бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2092 от 30.03.2018 г. по гр. дело № 3241/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № I-39-65 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 5862/2006 г. на Софийски районен съд в частта, в която на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е признато за установено по отношение на Ж. Д. Я.-Л., че Ц. А. Ч. (починала в хода на процеса на 8.11.2014 г. и оставила за наследници останалите двама ищци), М. А. П. и Б. А. Ч. са собственици, на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и по наследяване от А. Г. Ч., на реална част от недвижим имот със стар пл. № *, кв. 135 по кадастралния план от 1954 г. на [населено място], съставляващ имот без планоснимачен номер по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г., и граници за целия имот: имот пл. № * от кв. 135б, имот пл. № * от кв. 135б, имот пл. № * от кв. 135 и [улица], която реална част съставлява парцел **, кв. 135а, с площ от 1 230 кв. м по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със заповеди №№ РД-09-50-100/7.03.1997 г. и РД-09-50-509/22.09.1997 г., при граници на тази реална част по буквено означение А, Б, В, Г, Д, Е, А и повдигната в зелен цвят в скицата към заключението на вещото лице К. на л. 433, която скица е неразделна част от решението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: