3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 470
С., 18.04. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1642/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Н. против въззивно решение № 623 от 06.07.2010 год. по гр. дело № 351/2010 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение, жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 93, ал. 3 ЗЗД на И. М. Г. сумата 21 000 евро съставляваща двойния размер на получен задатък по предварителен договор от 25.05.2006 год. за продажба на недвижим имот и сумата 2263,26 евро обезщетение за забава в плащането на главницата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за времето от 03.07.2007 г. до 25.03.2008 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика, с обжалваното решение е разрешен материалноправния въпрос – за характера на договор, който има за предмет продажба на таванско помещение на лице, което няма собственост в сградата и последиците от развалянето на такъв договор във вр. с чл. 34 ЗЗД. Представена е съдебна практика – тълкувателно решение № 34/15.08.1983 год. по гр. дело № 11/83 на ОСГК на ВК; решение по гр. дело № 571/2008 год. на ВКС и решение по гр. дело № 3583/20097 год. на ВКС, чрез която се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът И. М. Г. не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за парично вземане, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не обуславя решаващите изводи на съда за уважаване на иска. Чрез поставения правен въпрос жалбоподателят иска да се приеме, че предмет на предварителния договор е таванско помещение, което по смисъла на представената съдебна практика не представлява самостоятелен обект, няма характер на жилище, а на складова площ и по своята правна същност представлява принадлежност към жилищата в сградата (чл. 37 ЗС) и поради това следва собствеността на главната вещ – жилищата (чл. 98 ЗС). Този характер на акцесорност към жилищата, според посочената съдебна практика, води до основание за нищожност на договор с предмет продажба или обещание за продажба на таванско помещение, по отношение на който може да се прилага чл. 34 ЗЗД.
Сключеният между страните предварителен договор, от който произтича основанието за присъденото в тежест на касатора връщане в двоен размер на получения задатък, с обжалваното решение е прието, че има смесен характер и след извършено тълкуване на действителната воля по предмета на договора между обещателя и приемателя е прието, че страните са постигнали съгласие да се прехвърли собствеността на таванско жилище (ателие), като в тежест на обещателя – настоящ жалбоподател е уговорено задължението да промени статута на помещението за собствена сметка, като се снабди с необходимите документи – одобрена от компетентните органи екзекутивна документация за преустройство и промяна на предназначението на имота и да уведоми за това приемателя, когато за последния ще възникне задължението в 40 дневен срок да заплати втората вноска от цената. Това задължение не е било изпълнено от обещателя, станало причина да не се сключи окончателен договор, с последица развалянето на предварителния договор от изправната страна и възникване на задължението за неизправната страна да върне получения задатък в двоен размер, според уговорено в чл. 6 от договора.
От изложеното е видно, че предмет на съглашението по предварителния договор е бъдеща продажба на жилищен имот (ателие), а не таванско помещение, като принадлежност към жилище в сградата. В този смисъл поставеният правен въпрос се явява ирелевантен за изхода на делото, което изключва допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 623 от 06.07.2010 год. по гр. дело № 351/2010 год. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ