3
ч.гр.д. № 4656/2015г. ВКС на РБ, ГК, І г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 470
София, 20.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 4656/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, наименувана „касационна жалба”, подадена от А. В. в качеството му на управител на [фирма], [населено място], срещу определение № 200/15.06.2015 г. по гр.д. № 1746/2015 г. по описа на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение № ІV-161/07.01.2015 г. по гр.д № 1917/2014 г. по описа на Окръжен съд-Бургас в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д. № 1176/2013 г. на Несебърски районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ЕС „М.” [населено място] сумата 1195.50 евро. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на същото решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното в частта, с която е прекратено производството по предявения от жалбаподоталея срещу етажната собственост насрещен иск по чл. 40, ал.2 ЗУИС за отмяна на решение на ЕС, поради недопустимост на иска – предявен след изтичане на срока.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност, поради нееднакво прилагане на закона в противоречие със съдебната практика на съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС. Не са посочени конкретни пороци. Излагат се твърдения, че при касационното производство, предмет на контрол, са дапуснати нарушения на закона, извършени от по-долния съд. Позова се на разпоредбите на чл. 218 ж, ал. 1 ГПК, чл. 218, ал. 1, б. „б” и „в” ГПК(отм.) и т. 3 на ТР № 2/02.07.2004г. по т. д. № 2/2004г. на ОСГК на ВКС. Отделно сочи решение № 4/2009 г. на КС по конст.д. № 4/2009 г., с което се приема, че процесуалният закон предвижда селекция на обжалваните дела пред ВКС и въведеният принцип за факултативен достъп до обжалване не е противоконституционен. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а въззивното решение да бъде допуснато до касационна проверка. Претендира разноски.
Ответната страна по частната жалба Етажна собственост комплекс”М.”, [населено място] не е подала отговор.
І. Частната жалба срещу определение № 200/15.06.2015 г. по гр.д. № 1746/2015 г. по описа на ВКС, І г.о в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение № ІV-161/07.01.2015 г. по гр.д № 1917/2014 г. по описа на Окръжен съд-Бургас в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, постановено по иска по чл. 422 ГПК срещу жалбоподателят е процесуално допустима. Подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение Върхновният касационен съд е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма] на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Посочил е, че въззивното решение по иска с правно основание чл. 422 ГПК е с цена под 5000 лв., следователно касационната жалба има недопустим предмет. Цената на този иск се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК в размер на търсената с иска сума. В случая тя е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК критерий за допустимост на касационното обжалване, при преценка на фиксинга на БНБ при предявяването на иска, а и към настоящия момент. Поради това като е приел, че касационната жалба е недопустима и е постановил оставянето й без разглеждане, съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е приложил точно процесуалния закон. Това е основание частната жалба в тази част да се остави без уважение като се потвърди обжалваното определение.
ІІ. Частната жалба срещу определение № 200/15.06.2015 г. по гр.д. № 1746/2015 г. по описа на ВКС, І г.о в частта, с която не е допусната касационна проверка на решение № ІV-161/07.01.2015 г. по гр.д № 1917/2014 г. по описа на Окръжен съд-Бургас в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, което по правна природа е определение, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя насрещен иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост поради предявяването му след срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, който е преклузивен, е недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определенията на въззивния съд, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, които преграждат понататъшния ход на делото подлежат на касационна проверка ако са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В подадената касационна жалба не са релевирани и обосновани такива, което е съобразено от състав на ВКС и не е допусната касационна проверка на решението в тази част. Обжалваното определение на ВКС в тази част е такова по чл. 288 ГПК.
В производството по чл. 288 ГПК касационният съд установява дали съществува противоречива или неправилна практика по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който налага ВКС да се произнесе с решение по делото, за да бъде съдебната практика преодоляна или уеднаквена. С определението по чл. 288 ГПК се приключва производството по проверка допустимостта на касационното обжалване, то не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, тъй като не попада в нито една хипотеза на чл. 274, ал. 1 ГПК. То не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като с него ВКС се е произнесъл по същество налице ли е основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е и от категорията на актовете по чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за обжалването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 200 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 1746/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: