О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр. София, 23.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6026 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
П. Г. Р. от [населено място], чрез адв. Н. Б., обжалва в срок въззивното решение от 17.04.2014 год. по гр. д. № 1324/2009 год. на Софийски градски съд в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение от 17.05.2011 год. по гр. д. № 11510/2006 год. на Софийския районен съд и производството по делото в тази му част е прекратено.
В подадената частна жалба, имаща характер на касационна жалба против въззивно решение, се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон с искане за отмяна, като делото се върне за ново разглеждане и произнасяне по същество на спора по предявения отрицателен установителен иск. Касаторът се позовава на определение № 245 от 16.04.2010 год. по ч. гр. д. № 111/10 ІV г. о. на ВКС, с което е изменено предходното определение от 15.03.2010 год. по същото дело и е постановено връщане на делото на районния съд за произнасяне по същество по предявения от П. Р. инцидентен установителен иск.
В подадената в изпълнение указанията по чл. 285 ГПК молба касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, въз основа на цитираното определение на ВКС, ІV г. о. по въпроса за допустимостта на производството, като счита, че въззивният съд е бил длъжен да се съобрази с него.
В писмен отговор Ж. „Б. х.” оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и се позовава на липса на правен интерес от предявяването на инцидентния установителен иск. Релевира и недопустимост на касационното обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното, с което е бил отхвърлен предявения от касатора инцидентен установителен иск за признаване, че Ж. не е собственик на спорния апартамент, за ползването на който същата е предявила иск за обезщетение против П. Р. в размер на 6 000 лв., като частичен.
За да обезсили решението на първоинстанционния съд, въззивният съд приел, че с оглед цената на отрицателния установителен иск в размер на 39 056.85 лв. същият не е подсъден на районния съд по правилата на родовата подсъдност, а на окръжният съд /в случая СГС/, на основание чл. 80, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./. Поради това е било налице и недопустимо обективно съединяване на исковете в производството пред районния съд.
Цената на този иск обосновава извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и този довод на ответника по касационната жалба е неоснователен.
Въпреки това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, поради липсата на формулиран от касатора правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, който съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда, и произнасянето по него да е в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, да е решаван противоречиво от съдилищата – т. 2, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не може да го изведе от изложението, като може само да го уточни и конкретизира. В случая касаторът с допълнителна молба в изпълнение на указанията на съда поддържа становище за обжалване на прекратителното определение, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, което противоречи на задължителните разяснения в т. 8 от ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС, а така и на т. 3 от ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, приложими и при действието на новата уредба на въззивното производство, относно неприложимостта на този процесуален ред. Преграждащият характер на постановения въззивен съдебен акт подлежи на касационен контрол съвместно с частта за обезсилване на първоинстанционното решение, в рамките на който контрол касационната инстанция се произнася по законосъобразността на приложените процесуални норми, поради което и приложими са разпоредбите на касационното обжалване по чл. 280 и сл. ГПК. В подадената молба касаторът се позовава на определение на ВКС по ч. гр. д. № 111/10 год. на ІV г. о., което е постановено в хода на настоящето производство, а освен това обсъжданият в него въпрос касае преценката за наличие на правен интерес от предявяването на инцидентния установителен иск. Този въпрос е неотносим към съображенията на въззивния съд в обжалваното решение за извода му за неподсъдност на иска на районния съд поради цената му. Затова и цитираното определение на ВКС не може да обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Формулираният от касатора въпрос – длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с горното определение на ВКС по въпроса за допустимостта на иска, не представлява правен въпрос, който да е обусловил извода в обжалваното решение, а довод за неправилност, който не може да се обсъжда в настоящето производство.
Липсата на поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, с оглед на което то не следва да се допуска.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2878 от 17.04.2014 год. по гр. д. № 1324/2009 год. на Софийски градски съд в частта му, с която е обезсилено решението от 17.05.2011 год. по гр. д. № 11510/2006 год. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото в тази част, по подадената от П. Г. Р., чрез адв. Н. Б., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: