5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София,25.05.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1075/2018г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение №4704/29.06.2017г. /респ.27.06.2017г./ по гр.д.№15525/16г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.232 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят И. З. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът А. И. М. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил И. З. да заплати на А. И. на основание чл. 232, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от общо 7590 евро, дължима по договор за наем от 26.10.2004 г., за периода от септември 2010 г. до май 2013 г., сумата от общо 153,12 лв., представляваща разходи за студена вода за периода от месец юни 2012 до месец май 2013 г., сумата от общо 1 242,12 лв., представляваща разходи за топлинна енергия за периода от месец май 2011 до месец май 2013 г., както и законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковите претенции – 02.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумите
На основание чл.280, ал.3 ГПК /ред.Дв.в.бр.86/2017г./ касационната жалба следва да се остави без разглеждане по отношение на решението в частта му, с която И. З. е осъдена да заплати на А. И. на основание чл. 232, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от общо 153,12 лв., представляваща разходи за студена вода за периода от месец юни 2012 до месец май 2013 г., сумата от общо 1 242,12 лв., представляваща разходи за топлинна енергия за периода от месец май 2011 до месец май 2013г., както и законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковите претенции – 02.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.
Прието е за установено, като е съобразен заверен препис от договор за наем на имот от 26.10.2004 г., че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за наем, по силата на който А. И. е предоставил на И. З. за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], срещу уговорена между страните месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 230 евро, за срок от една година.
Констатирано е от приетите 11 броя разписки, издадени от А. И. за платен наем, че жалбоподателката е заплащала уговорения наем и след изтичането на предвидения в договора срок, като ползването на имота е продължило и след изтичането на срока на договора, без противопоставянето от страна на наемателя –до септември 2010г. /за част от които плащания по делото са представени разписки/, а е спряла да го заплаща след тази дата до май 2013г., като е освободила имота на 14.04.2014г. Установено е, че А. И. е отправил нотариална покана до жалбоподателката- ответница по иска за прекратяване на сключения между страните договор за наем, която е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 25.02.2013 г.
При тези данни съдът е приел, че наемателката е ползувала имота през процесния период, като се е съгласила да заплаща уговорения наем в размер на 230 евро и е уважил предявения иск за сумата 7590 евро, незаплатен наем за периода от септември 2010 г. до май 2013г., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2013г.
Съдът е счел, че не следва да се допуска изслушването на свидетелски показания за установяването на основанието на ползването на имота, както и за плащането на наемните вноски, тъй като ползването не се оспорва , налице са писмени доказателства, за това какъв е размера на договорения наем, а е налице и забраната на чл.164,ал.1, т.3 ГПК.
В изложението си, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора: за допустимостта на свидетелски показания относно сключването и спор за клаузи в наемния договор и относно постигането на съгласие по съществените елементи на договора и конкретно относно наемната цена. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ ред Дв.в.бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 04.11.2014г. по гр.д.№2752/14г., ІV г.о. на ВКС за допустимостта на свидетелски показания за смисъла на постигнатите договорености, решение от 28.12.2011г. по гр.д.№167/2011г., ІV г.о. на ВКС в същия смисъл и решение от 18.03.2016г. по гр.д.№3200/2014г. І т.о. на ВКС относно съдържанието на договора по което страните следва да постигнат съгласие.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. В практиката на ВКС, изразена в представените от жалбоподателката решения, а и в решение от 23.07.2010г. по гр.д.№ 856/09г. на ВКС, ІV г.о. , е прието, че ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. Приема се, че при наличието на документ за плащане на определена сума по договор само за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. В случая именно заплащането на част от наемната цена и нейния размер е било установено по делото с писмени доказателства, поради което въззивният съд, при спазване установената практика , не е допуснал изслушване на свидетелски показания за същите обстоятелства. Съществуването на наемно правоотношение не е било оспорено от жалбоподателката , а за стойността на заплатените наемни вноски същата не е представила писмени доказателства, с оглед недопустимостта на свидетелските показания за тези обстоятелства /чл.77 ЗЗД и чл.164 ГПК/.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд решение на поставения от жалбоподателя въпрос е именно в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в представените от жалбоподателя решения.
С оглед разпоредбата на чл.78 ГПК и т.1 ТР№6/2012г. ОСГТК на ВКС на ответника по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция,тъй като не са представени доказателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4704/29.06.2017г. /респ.27.06.2017г./ по гр.д.№15525/16г. на ГС София.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. З. И. срещу решение №4704/29.06.2017г. /респ.27.06.2017г./ по гр.д.№15525/16г. на ГС София в частта му, с която е осъдена да заплати на А. И. на основание чл. 232, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от общо 153,12 лв., представляваща разходи за студена вода за периода от месец юни 2012 до месец май 2013 г., сумата от общо 1 242,12 лв., представляваща разходи за топлинна енергия за периода от месец май 2011 до месец май 2013 г., както и законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковите претенции – 02.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.
Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане касационата жалба може да се обжалва в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: