5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр.София, 26 април 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4914 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. у. „Н. Р.“ – Б., представлявано от доц.д-р Б. Ю., чрез адвокат Б. Ю. от АК Б., срещу въззивно решение № 3452 от 28.06.2016 г. по в.гр.д. № 304/2016 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се отменя решение № 10003/16.12.2015 г. по гр.д. № 36/2013 г. на Районен съд Благоевград и са уважени предявените от Ф. „Н. и.“ против Ю. у.„Н. Р.“ – Б. искове, на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 10 600 лева, представляваща неправилно разходвани и отчетени командировъчни по договор № ДО 02-162 от 16.12.2008 г., ведно със законните лихви от подаване на исковата молба – 10.01.2013 г. до изплащането на сумата, както и лихвите за забава в размер на 1172,79 лева, през периода от 16.12.2011 г. до 10.01.2013 г.
В жалбата се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по възражения, които не са били заявени от ответната страна, поради което счита, че е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, а във връзка с приетото в мотивите на решението, че е налице спор за реално изпълнение на договор за изработка е формулиран въпроса – каква е правната характеристика на договора за финансиране, сключен на основание чл.29, ал.4 от Закона за насърчаване на научните изследвания между Ф.а за н. и. и касатора. Изложени са съображения, че по поставения въпрос няма установена съдебна практика, поради което поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението е посочено също, че при липсата на оспорване от ищеца, съдът е следвало да зачете истинността на събраните по делото доказателства, каквато е установената задължителна съдебна практика относно сключването, изменението и прекратяването на договорите и начина на постигане на съгласие между договарящите страни.
От Ф. „Н. и.“, чрез адвокат П. Д. от ВАК е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба като счита, че същата е процесуално недопустима по чл.280, ал.2, т.1 ГПК, както и че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е редовна и процесуално допустима. Възражението на ответника по касационната жалба, че е налице правен спор за изпълнението на търговска сделка, тъй като Ф. „Н. и.” „извършва финансиране на научни проекти във висшите училища и научните организации по занятие, която дейност по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин – чл.1, ал.3 ТЗ”, е несъстоятелно. Извършването на търговски сделки „по занятие” означава лицето нееднократно да осъществява дейност по начин, който му осигурява получаване на доходи, което в случая не е налице. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от Закона за насърчаване на научните изследвания /ЗННИ/, Ф. „Н. и.” има за цел да подпомага финансово проекти и дейности за насърчаване и развитие на научните изследвания, с което допринася за провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания в Република България. Договорът за финансиране и изпълнение на проектите по чл.29, ал.4 ЗННИ, в този смисъл, не е търговска сделка, а възражението за недопустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.2 ГПК е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният договор между страните има характеристиките на изработка, доколкото на ответника е било възложено извършването на научни изследвания, съгласно изискванията на научния план при подробно уговорени условия за изпълнение, финансиране и др. Съдът е установил, че сумата от 10 600 лева, която е следвало целево да бъде разходвана в І етап, съгласно финансовия план към договора, не е била върната след приключване на договора, а вместо това е разходвана във ІІ етап без писмено споразумение и в нарушение на чл.8, ал.3 ЗННИ. След приключване на първия етап са останали неусвоени парични средства, които по общо съгласие на страните в протокол-споразумение от 15.05.2012 г. е уговорено да се възстановят на ищеца. Според въззивния съд, неспазването на уговорения срок за превеждане на сумата и последващото писмо от 28.05.2012 г. на управителя на Ф., не освобождават ответника от задължението му да възстанови неусвоената сума от първия етап, с оглед на което е уважил предявените искове.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че оплакванията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за нарушение на съдопроизводствените правила поради произнасянето на въззивната инстанция по незаявени доводи във въззивната жалба, по своята същност представляват оспорване на правните изводи на съда, въз основа на установените от него фактически обстоятелства – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, по които съдът дължи произнасяне с решението по същество на спора, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 и т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да се произнесе по заявените фактически основания, в рамките на заявения предмет на делото, като обсъди наведените във въззивната жалба възражения и направи самостоятелни изводи по фактическата страна на спора и приложението на закона, а ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, с оглед ограничаване събирането на нови или неприети в нарушение на процесуалните правила доказателства от първата инстанция. В този смисъл, произнасянето по доводи и възражения, които според касатора не са били част от предмета на въззивното производство водят до неправилност на решението, а не до неговата процесуална недопустимост. Въззивният съд е приел, че ответната страна е останала финансово задължена към ищеца след приключване на първия етап от изпълнението на финансовия план, за което и двете спорещи страни са се съгласили в писмено споразумение, поради което последващото изявление на управителя на Фонда не може да освободи другата страна от задължението да върне неусвоените средства, без да има писмено споразумение за изменение на сключения договор, което допълнително обосновава извод за виновно неизпълнение от ответника. В случая, съдът се е произнесъл в рамките на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, а въз основа на събраните за тях доказателства е формирал извод за основателност на претенцията, поради което не е налице произнасяне по непредявен иск, а съображенията за необоснованост могат да бъдат обсъдени само ако се допусне касационно обжалване, при наличието на релевантен за изхода на делото правен въпрос, който е обуславя крайните изводи на съда и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Поставеният от касатора в изложението материалноправен въпрос, за правната характеристика на сключения договор по чл.29, ал.4 ЗННИ, не обуславя решаващата воля на съда. В обжалваното решение се приема, че предоставените от ищеца средства не са разходвани според финансовия план и в нарушение на уговорката за усвояването им, но без договора да е изменян писмено, поради което въпросът няма отношение към крайния извод за основателността на претенцията за връщане на неусвоените средства. В този смисъл, въпросът не съдържа белезите на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване и съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1, въззивното решение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната страна е поискала разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 757,50 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 12.09.2016 г. и платежно нареждане, но без доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3452 от 28.06.2016 г. по в.гр.д. № 304/2016 г. на Окръжен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Ю. у. „Н. Р.“ – Б., [улица], представлявано от доц.д-р Б. Ю., да заплати на Ф. „Н. и.” чрез адвокат П. Д. от ВАК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], етаж 2, разноските пред настоящата инстанция в размер на 757,50 (седемстотин петдесет и седем лева, петдесет стотинки) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.